Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
А после към запад потегли вълна разорени хора — от Канзас, Оклахома, Тексас, Ню Мексико, Невада и Арканзас. Потеглиха цели семейства, родове, изгонени от земята си от праха, от тракторите. Пътуваха натъпкани с багаж коли, цели кервани — бездомни, гладни. Двадесет хиляди, петдесет хиляди, сто хиляди, двеста хиляди. Те се движеха като поток през планините гладни, неспокойни — неспокойни като мравки; бързаха по-скоро да пристигнат и да се заловят за работа — да вдигат, да носят тежести, да плевят, да събират, да режат — всичко, каквото трябва, всякакъв товар, за да си изкарват хляба. Децата гладуват. Нямаме покрив. Бързаха на работа като мравки, бързаха да получат храна и най-вече — земя.
Ние не сме някакви чужденци. Седем поколения от нас са родени и израсли в Америка, а ако задълбаем повече в родословието ни, ще намерим там ирландци, шотландци, немци, англичани. Един наш прадядо се е бил за революцията51, а колко пък са участвували в гражданската война и от едната, и от другата страна! Ние сме американци.
Те бяха гладни, зли. Надяваха се да намерят тук покрив, а намериха само омраза. Оки… Собствениците ги мразеха, защото знаеха, че оките са здрави хора, а самите те са слаби, че оките са гладни, а самите те — сити и пресити и може би собствениците бяха чували още от прадедите си колко лесно можеш да отнемеш земята на слабия човек, ако си гладен, зъл и имаш оръжие. Собствениците ги мразеха. А в градовете пък ги мразеха търговците, тъй като знаеха, че те са хора без пари. Това е най-лесният начин да си спечелиш презрението на търговеца, защото тъкмо противоположните качества на купувача пораждат симпатиите му. Гражданите, дребните банкери мразеха оките, защото не можеха да трупат от тях пари. Оките нямаха нищо. Работниците в стопанствата също ги мразеха, защото гладният човек трябва да работи, а щом той непременно трябва да работи, значи, наемателят автоматически ще понижи надницата и тогава вече никой не ще може да разчита на по-висока надница.
И разорените земеделци, преселниците като нескончаем поток се лееха към Калифорния — двеста и петдесет хиляди, триста хиляди. А там назад други трактори разораваха земята и изгонваха от нея арендаторите. И нови вълни плисваха на пътищата, нови вълни разорени и бездомни хора, ожесточили се и опасни със своята ожесточеност.
Калифорнийците искаха много от живота — натрупване на капитал, успех в обществото, удоволствия, разкош, сигурни банки за парите си; а новите варвари искаха от живота само две неща — земя и храна; и за тях тези две неща се сливаха в едно. И докато исканията на калифорнийците бяха неясни и неопределени, исканията на оките се отличаваха с реалност: всичко, към което те се стремяха, лежеше край самия път, дразнейки очите, разпалвайки завистта. Плодородни поля — в тях лесно можеше да се изкопаят кладенци, — плодородни зелени поля; земята — просто можеше да я вземеш и раздробиш с пръсти; тревата — можеш да вдъхнеш мириса й; овесените стъбла — като ги подъвчеш малко, усещаш в устата си тръпчива сладост. Човек гледаше угарите и знаеше и виждаше мислено, че тук ненапразно ще превиваш гръб и напрягаш мускули; тук ще израстат зеле и златиста захарна метла, гулии и моркови.
Бездомният гладен човек пътуваше по пътя — до него седеше жена му, на задната седалка мършавите деца — и гледаше угарите, които можеха да дадат не печалба, а храна. И той знаеше, че угарите са грях, незасятата земя — престъпление срещу мършавите му деца. И когато такъв човек минеше по пътя, полята за него бяха съблазън и той би дал всичко, за да ги засее — нали децата му ще почерпят от тях сила, а жена му ще намери покой! Съблазънта винаги стоеше пред очите. Полята го изкушаваха, напоителните канали с чиста течаща вода също бяха изкушение.
А на юг той виждаше златни портокали, които висяха по дърветата, малки златни портокали сред тъмната зеленина на дърветата; и въоръжена охрана, която бе поставена в градините, та човек да не може да откъсне нито един портокал за мършавото си дете. Портокалите трябваше да отидат на боклука, ако спаднеше цената им.
51
Става дума за Войната за независимост на САЩ (1775–1783).