Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Деветнадесета глава
Някога Калифорния принадлежала на Мексико49, а земите й — на мексиканците; после в страната нахлула ордата на изпокъсаните, незнаещи покой американци. И тъй силна била у тях жаждата за земя, че те завладели Калифорния — завладели земята Сътър, земята Гереро50, завладели големи имения, разделили ги на малки части, биели се помежду си за земята си, ръмжейки като освирепели, изгладнели животни, и пазели заграбеното с оръжие в ръка. Те построили там къщи и плевници, изорали земята и я засели. И почнали да се считат господари на тази земя.
Мексиканците били народ слаб и преситен. Те не могли да бранят правата си, защото за тях не съществувало в света нищо, към което да се устремят с такава алчност, с каквато се стремели към земята им американците.
И с течение на времето узурпаторите станали вече не узурпатори, а собственици; децата им израснали и народили деца на тази земя. И те утолили своя глад, животинския си глад, глада, който гложди и измъчва вътрешностите, глада, който можели да утолят само земята, водата, благодатното небе над тази земя, зелените кълнове, набъбналите от сокове корени. Те владеели всички тези блага в толкова пълна степен, че дори престанали да виждат това, което ги заобикаляло. Вече не ги мъчела тъга по акъра плодородна земя и по блестящия на слънцето плуг, по семената и по вятърната мелница, разсичаща с крилете си въздуха. Те вече не ставали още в тъмно, вслушвайки се в ранното чуруликане на сънените птички, не усещали по лицето си утринния ветрец, не очаквали първите лъчи светлина, за да излязат на милото на сърцето им поле. Всичко това отминало безвъзвратно; реколтата сега се изчислявала в долари, земята се оценявала като основен капитал плюс лихвите, реколтите се купували и продавали още преди сеитбата. И сега неплодородните години, сушата и наводненията били вече за земеделците не някаква прекратяваща за известно време живота им смърт, а чисто и просто загуба на известна сума. И парите отслабили любовта им към земята, лихвите пресушили капка след капка страстта им и всички се превърнали вече не в земеделци, а в дребни търговци, търгуващи с реколти, дребни фабриканти, които продават стоката си, преди да са я произвели. А после някой непреуспял дребен търговец трябвало да се прости със земята си и да я отстъпи на друг по-делови търговец от него. И колкото и да бил разумен човек, колкото и да обичал земята и зелените кълнове, това не можело да му помогне да оцелее, ако той не бил добър дребен търговец. И от година на година земята завладявали едрите търговци; и участъците ставали все по-големи, а броят им — все по-малък.
Сега земеделието се превърнало в промишленост и собствениците тръгнали по пътя на древния Рим, макар да не подозирали това. Те почнали да докарват роби, макар да не ги наричали с това име: китайци, японци, мексиканци, филипинци. Тези хора могат да живеят само с ориз и боб, казвали едрите търговци. Та много ли им трябва на такива? Или пък да им се плаща, както се следва? Та те няма да знаят за какво да харчат парите си! Погледнете как живеят. Погледнете какво ядат. А ако почнат да правят пакости — върнете ги обратно незабавно!
Землените участъци растели, растели, а броят на собствениците все намалявал. Броят на земеделците, запазили земята си, станал просто жалък. Побоят, страхът и гладът принудили мнозина от докараните роби да се върнат в родината си, а други да се озверят — тях застреляли или изгонили от страната.
И от тази земя почнали да прибират съвсем други реколти: овощните дървета изместили нивите, в низините сега растели зеленчуци за износ: марули, цветно зеле, ангинари, картофи — все ниски култури. С косата, с плуга, с вилата човек работи изправен, но той трябва да пълзи като буболечка сред лехите марули, трябва да извива гръб и да влачи дългия чувал сред редовете памук, трябва като каещ се грешник да работи на колене пред цветното зеле.
И сега собствениците вече не работеха на земята си. Стопанството се водеше на книга; собствениците забравиха земята си — забравиха нейния мирис, нейната рохкава пръст — и помнеха само, че я владеят, помнеха само доходите и загубите, които им носеше тя. И някои стопанства нараснаха до такива размери, че един човек вече не можеше да ръководи целия имот; те нараснаха до такива размери, че вече бе нужна цяла армия счетоводители, които да изчисляват лихвите, печалбите и загубите; химици, които да изследват почвата и да я обогатяват; управители, които да карат хората, прегънали се одве, да се движат сред лехите колкото може по-бърже. И такъв стопанин всъщност ставаше едър търговец и отваряше магазин. Той плащаше на хората пари, даваше им продукти — и получаваше парите си обратно. А по-сетне той преставаше да плаща и с това си спестяваше воденето на счетоводни книги. В такива стопанства продуктите се отпускаха на кредит. Човек работеше и се хранеше, а когато работата се свършеше, той откриваше, че е задлъжнял на компанията. И собствениците не само преставаха да се трудят в своите стопанства — мнозина от тях дори никога не бяха виждали стопанствата си.
49
Първите колонизатори на Калифорния са испанците. След провъзгласяването на независимостта на Мексико през 1821 г., Калифорния влиза в неговите граници, но по време на Американо-мексиканската война (1846–1848) била отнета от Мексико и през 1850 г. получава право на федерален американски щат.
50
Земята Сътър, земята Гереро — по имената на първите големи колонизатори на Калифорния, заселили се там в средата на XIX век. Джон А. Сътър (1803–1880) е от германски произход, а Гереро — от мексикански.