Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Добре, може би не беше мигрена, а инсулт.
- Съжалявам. Не разбирам…
- Имаме… - Ай Ем погледна часовника си, - три часа да си стегнем багажа. Само дрехи и лични вещи.
- Значи е обзаведено, - каза сухо Трез.
- Да, така е.
Трез се помота малко, гледайки как брат му бързо и изпълнително стяга багажа. Ризи хвърчаха от закачалките, сгъваха се внимателно, поставяха се в черни куфари. Същото и с панталоните. Пистолети и ножове си отидоха по местата в метални куфарчета.
С това темпо щеше да е готов с нещата си за половин час.
- Трябва да ми кажеш къде отиваме.
Ай Ем вдигна поглед.
- Местим се при Братството.
Мозъкът на Трез сякаш се изключи и после мъглата изчезна внезапно.
- Съжалявам. Какво?
- Местим се при тях.
Очите на Трез се разшириха.
- Аз… чакай, не чух правилно.
- Напротив.
- Кой е на власт?
- Рот, син на Рот.
- Поо дяволитеее. Как, мамка му, уреди това?
Ай Ем сви рамене сякаш не беше направил нещо повече от обикновена резервация в мотел.
- Говорих с Ривендж.
- Не знаех, че той има такава власт.
- Няма. Но отиде при Рот, който оценява подкрепата ни на срещата на Съвета. Кралят смята, че ще сме в помощ на редиците в дома му.
- Тревожи се за нападения, - каза тихо Трез.
- Може би. А може би не. Но това, което наистина знам, е, че никой няма да ни намери там.
Трез въздъхна. Значи това беше „защо“-то на всичко: брат му не искаше той да бъде завлечен обратно при Съ-Хийб по-малко от него самия.
- Страхотен си, - каза той.
Ай Ем просто отново сви рамене, както правеше винаги.
- Може ли да започнеш да си събираш багажа или да започна аз?
- Не, всичко е наред, - той потропа по вратата и понечи да се обърне. – Обичам те, братко.
- Трез.
Той погледна през рамо.
- Да?
Очите на брат му бяха мрачни.
- Това не е като бягство от затвора. Не можеш да избягаш от кралицата. Така просто ни припечелвам време.
Трез сведе поглед към босите си крака и се зачуди колко всъщност можеше да измине, ако беше обул маратонките Найк.
Доста, по дяволите.
Брат му беше единствената връзка, която не беше прекъснал, единственото, което не искаше да изостави, за да се спаси от позлатения живот на сексуално робство.
И в момент като този, в който той за пореден път беше прекрачил граници доста сериозно… той се зачуди дали беше възможно никога да не успее да си тръгне от Ай Ем. Може би все пак щеше да се наложи да прегърне съдбата си.
Шибана кралица. И проклетата й дъщеря.
Традициите нямаха смисъл. Никога не беше виждал младата принцеса.
Никой не беше. Така ставаха нещата – следващата в рода за трона беше свята като майката, защото точно тя щеше да ги поведе в бъдеще. И като рядка роза, на никого не бе позволено да я вижда, докато не е омъжена за подходящия.
Чистота и всичко това.
Бла, бла, бла.
Щом веднъж е сватосана обаче, беше свободна да се покаже в обществото, да живее живота си в Съ-Хийб. А нещастникът, който се ожени за кучката? Заемаше мястото си до нея зад стените на този палат, за да прави каквото тя поиска, когато и да го поиска – стига да не е в краката на майка й, боготворейки я.
Да, същински купон.
И мислеха, че трябва да се чувства удостоен с честта да си сложи тези юзди?
Наистина.
Беше превърнал тялото си в кошче за отпадъци през последните десет години като чукаше всички тези жени – и за какво се изтощаваше наистина? Искаше му се от всички тези досадни човешки болести да може да хване някоя. Неспособен беше за това. Беше правил толкова много секс без предпазни средства, колкото и с другите раси и пак беше здрав като бик.
Жалко.
- Трез? – Ай Ем се напрегна. – Трез? Говори ми. Къде си?
Трез зяпна брат си, запомни това гордо интелигентно лице и тези бездънни проницателни очи.
-Тук съм, - промърмори той. – Виждаш ли?
Той протегна ръце и се завъртя на босите си крака, загърнат в халата, както и от ужасната замайваща мъгла от мигрената.
- Какво се случва в главата ти? – настоя Ай Ем.
-Нищо. Мисля, че това, което си направил, е страхотно. Ще ида да си приготвя багажа. Ще изпратят ли кола или нещо такова?