Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Мили божке, Артър — Дойс и Кленъм! — извика тази дама. — Кой да си помисли такава гледка и моля ти се да ме извиниш за халата защото честна дума и на избелели карета което е по-лошо но нашата малка приятелка ми шие една, не че ме е срам да ти го кажа защото би трябвало да знаеш че съществуват неща като фустите, а бяхме се разбрали да ми пробва след закуска това е причината макар да не я искам чак толкова колосана.
— Аз би трябвало да се извинявам — каза Артър — за това ранно и внезапно посещение; но ти ще ми простиш, когато ти обясня причината.
— В отдавна отлетелите ни дни Артър — отговори мисис Финчинг — моля простете, Дойс и Кленъм безкрайно по-прилично и колкото и да е отдавна то и миналото придава очарование на гледката, но не това исках да кажа, а дори да исках то пак зависи каква е била гледката но ето че пак се отплеснах и ти ме накара да забравя всичко.
Тя го погледна нежно и продължи:
— В отдавна отлетелите дни щеше наистина да звучи странно Артър Кленъм — Дойс и Кленъм естествено е по-различно — да ми се извинява, че е дошъл по което и да било време, но това е минало, а миналото не може да се върне освен в неговия собствен случай както каза бедният мистър Ф. когато си беше пийнал с краставица и затова никога не ядеше.
Когато въведоха Артър, тя тъкмо приготовляваше чая и сега набързо приключи с тази работа.
— Папа — изрече тя загадъчно и шепнешком, докато похлупваше чайника — седи в задната всекидневна и най-прозаично си яде прясно яйце над борсовите новини във вестника, чука като кълвач по дърво няма защо да разбира, че си дошъл а малката ни приятелка знаеш че може съвсем да й се вярва като слезе тук когато скрои горе на голямата маса.
Тогава Артър й каза, колкото бе възможно по-накратко, че той е дошъл да се срещне именно с тяхната малка приятелка, и какво точно е дошъл да й съобщи. При тази удивителна вест Флора стисна ръце, започна да трепере и пророни сълзи на съчувствие и радост, защото тя наистина беше добросърдечна жена.
— За бога, нека тогава първо аз да се махна оттук — каза Флора, като притисна уши с ръце и се запъти към вратата, — защото знам че ще се развикам и разпискам и само ще объркам още повече нещата, а малкото нежно същество изглежда такова миличко и спретнато и добричко макар и толкова бедно, а сега ето става богата и колко много го заслужава! И дали мога да го кажа на лелята на мистър Ф. Артър не Дойс и Кленъм не в този случай или като не искаш тогава не за нищо на света.
Артър кимна в съгласие, защото Флора не му позволи да си отвори устата. В отговор Флора кимна в знак на благодарност и забързано излезе от стаята.
Стъпките на малката Дорит вече долитаха по стълбата и само след миг тя отвори вратата. Както и да се опитваше да успокои израза на лицето си, той все пак не успя да му придаде обикновения му вид и тя, още щом го видя, изтърва плата, който носеше, и извика:
— Мистър Кленъм! Какво се е случило?
— Нищо, нищо. Искам да кажа, никакво нещастие не се е случило. Дойдох тук да ви кажа нещо, но то е една много добра новина.
— Добра новина?
— Великолепна новина!
Стояха край един прозорец и очите й, изпълнени със светлина, бяха вперени в лицето му. Той я обгърна с ръка, защото му се стори, че тя залита. Тя сложи ръката си върху неговата отчасти за да си почине и отчасти за да запази това разстояние, да може все така отблизо да наблюдава лицето му. Устните й като че ли повториха: „Великолепна новина?“ А той отново го произнесе на глас.
— Мила малка Дорит! Баща ви!
Ледът изведнъж се стопи от бледото й лице при тези думи и по него пробягаха светли лъчи на вълнение. Но това беше болезнено вълнение. Тя дишаше едва доловимо и запъхтяно. Сърцето й туптеше ускорено. Прииска му се да прегърне нейното крехко телце, но очите й го помолиха да не помръдва.
— До една седмица баща ви може да излезе на свобода. Той още не знае; ние трябва да отидем при него, за да му съобщим. Баща ви ще бъде свободен само след няколко дни. Баща ви ще бъде свободен само след няколко часа. Разберете, оттук трябва да идем при него да му го съобщим.
Това я накара да се свести. Очите й вече се притваряха, но сега изведнъж се откриха.
— Но това не е цялата добра новина. Това не е цялата великолепна новина, моя мила малка Дорит. Да ви кажа ли и останалото?
Устните й изрекоха:
— Да.
— Когато излезе на свобода, баща ви няма да бъде бедняк. Той ще има всичко. Да ви кажа ли още? Помнете! Той самият нищичко не знае за това; трябва да отидем при него още сега и да му кажем.