Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Но, драги мистър Панкс, цялата тази работа сигурно ви е струвала много пари!
— Да, доста, сър — отговори тържествуващият Панкс. — Не беше дреболия, макар да се оправяхме колкото е възможно по-икономично. А набавянето им беше доста трудничко, признавам.
— Трудничко! — повтори Кленъм. — Но като си помисля само за всички трудности, които сте преодолели през цялата тази история! — И отново му раздруса ръката.
— Чакайте сега да ви кажа как се оправих — започна да му обяснява възторженият Панкс, като постави косата си в състояние не по-малко ентусиазирано, отколкото бе той самият. — Първо, похарчих всичките си собствени пари. Но те не бяха много.
— Съчувствувам ви — каза Кленъм. — Макар че това сега вече не е от никакво значение. А после, какво направихте после?
— После — каза Панкс — взех заем от моя работодател.
— От мистър Казби? — учуди се Кленъм. — Добър старик е той.
— Благороден старик, нали? — възкликна Панкс и сухо запръхтя. — Щедър дърт хитрец. Доверчив старик. Филантропичен хитрец. Милосърден старик! Двадесет на сто, това се задължих да му плащам като лихва, сър. Не работим за по-малко в нашия дюкян.
Артър усети смутено, че в своя ентусиазъм, без да иска, се бе поувлякъл.
— Казах му на този фанатизиран стар християнин — продължи мистър Панкс и очевидно изпадна във възторг от сполучливото си сравнение, — че съм подхванал една интересна работа; работа с изгледи за успех; обясних му, че е работа с изгледи за успех; за която ми е нужен известен малък капитал. Предложих му да ми заеме пари срещу разписка. Което той и стори с двайсет на сто лихва; но той си гарантира тези двайсет на сто съвсем делово и ги написа в разписката като част от общата сума. И ако след това се окажеше, че не мога да му ги върна, задължавам се да изпълнявам ролята на негова маша в следващите седем години на половин заплата и при двойно повече работа. Но той е съвършен патриарх; и за всекиго би било полезно да му поработи при подобни условия — при всякакви условия.
За нищо на света Артър не бе в състояние да проумее дали Панкс в действителност говореше сериозно, или не.
— А когато и тези пари се свършиха, сър — продължи Панкс, — а те се свършиха, макар да ги изцеждах капка по капка, сякаш кръвта си цедях, аз вече се бях доверил на мистър Ръг. И предложих да заема и от мистър Ръг (или от мис Ръг: тя бе спечелила известна сума от едно гражданско дело на времето). Той ми ги даде с десет на сто и сметна, че ми взима много. Ала мистър Ръг е шотландец, сър, и цепи косъма на две.
— Но вашето възнаграждение за целия този труд, мистър Панкс — каза Кленъм, — би трябвало да бъде наистина голямо.
— Не се и съмнявам, че ще си го получа, сър — отговори Панкс. — Не съм се пазарил. Имах с вас една уговорка. Удържах си я. Искам само да си възстановя собствените пари, да ми се плати за употребеното време и като оправя и сметката си с мистър Ръг, хиляда лири отгоре за мен ще са цяло състояние. Оставям този въпрос във ваши ръце. А сега ви упълномощавам да съобщите новината на семейството, както намерите за най-подходящо. Мис Еми Дорит ще бъде у мисис Финчинг тази сутрин. Колкото по-скоро го кажете, толкова по-добре. Никога не ще е достатъчно бързо.
Този разговор се водеше в спалнята на Кленъм, докато той още лежеше в леглото. Защото мистър Панкс бе почукал на външната врата и се бе появил в стаята много рано сутринта; и без нито за миг да седне или да застане спокойно, бе излял от себе си всички подробности (илюстрирани с най-различни документи) край леглото на Артър. Сега той заяви, че „отивал да види как е мистър Ръг“, от когото, изглежда, развълнуваното му състояние искаше да потърси успокоение; и като събра своите документи и след като още веднаж искрено се здрависа с Кленъм, изчезна с най-голяма скорост надолу по стълбите, даде пара и отплува нататък.
А Кленъм естествено реши веднага да тръгне към дома на Казби. Той се облече и излезе с такава бързина, че се намери на ъгъла до патриаршеския дом цял един час преди тя да беше дошла; но не съжали, че му се е отдала възможност да се поуспокои с една бавна разходка.
Когато се върна към улицата и почука с лъснатото пиринчено чукче, съобщиха му, че е пристигнала, и го въведоха горе в малката трапезария на Флора. Самата малка Дорит не беше там, но там беше Флора и тя показа неимоверна изненада, когато го съзря.