Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Няма причина да се страхувате от Ван ден Брок56… — успокои я Гарибалди. — Очаква откриването на процеса в затвора, а чакането може да се проточи. След което има вероятност да поседи на топло доста време.
— Странно, изобщо не се сещам за Ван ден Брок.
— А нещо ново за Лука Джамбели?
Жозефин отговори отрицателно. Последният път, когато чула да се говори за него, било по повод молбата му да го приемат в психиатрична клиника заради поведенчески смущения.
— Още не е излязъл от клиниката — продължи Гарибалди. — Осведомих се. Взел съм присърце вашата сигурност, г-жо Кортес. Имам отлични спомени от нашето сътрудничество.
— И аз също — отговори Жозефин и почувства, че ушите й пламват.
— Оказахте ни голяма помощ с находчивите си забележки.
— Преувеличавате — заяви Жозефин, — вие сте този, който…
— Вие сте изключително наблюдателна и щяхте да бъдете отличен следовател. Какво мога да направя за вас?
Жозефин му разказа за находката си: черното тефтерче и загадъчния му автор.
— Нарекох го Свенливия младеж… Много ме умилява. Много харесвам и образа на Кари Грант. Не познавах живота му, бях запленена.
Сподели с комисаря намерението си да напише роман за срещата на двамата мъже. Червеят и звездата. Идеята й не беше още избистрена, но ако успее да открие самоличността на Свенливия младеж и да се срещне с него, би било полезно.
— Сигурно вече не е толкова млад — отбеляза Гарибалди.
— Не… и това стеснява полето на търсене. Всъщност Зое ми даде идеята да ви позвъня.
— С какви данни разполагате за него?
— Знам възрастта му, месторождението му, професията на баща му… Смятам, че живее в нашата кооперация или често идва тук. Мога да ви дам имената на тези, които подозирам. Казвах си… или по-скоро Зое ми казваше, че вие бихте могли да проведете едно проучване. Не знам дали е възможно…
— В такъв случай ще ми се наложи да се обърна към колега от службите — каза Гарибалди.
— Специалните служби ли имате предвид? — учуди се Жозефин.
— Да.
— Законно ли е?
Гарибалди направи кратка пауза и продължи:
— „Законно“ не е точната дума… Да кажем, че подобна постъпка може да се окачестви като размяна на услуги.
— Тоест?
Този път паузата беше продължителна.
— Не сте длъжен да ми отговаряте.
— Момент, моля…
Тя чу да се отваря врата, непознат глас да говори нещо и Гарибалди да му отговаря. Изчака, крачейки напред-назад в хола. В това време Дю Геклен домъкна каишката си и я пусна в краката й. Тя му се усмихна, посочвайки телефона и върна каишката на масичката в антрето. Ядосан, Дю Геклен легна напряко на вратата, дишайки шумно, опрял муцуна на предните си лапи и втренчил в нея неодобрителен поглед.
— Аз си имам и други задължения, старче! — прошепна му тя.
— Госпожо, Кортес?
— Да, чувам ви.
— Прекъснаха ни. Та докъде бяхме стигнали… Да предположим, че съм направил услуга на колега от службите. Да кажем, че сме си сътрудничили по някое дело за контрабанда на наркотици и че по време на обиск у един дилър съм засякъл колегата как взема пачка пари, оставени на масата, и ги пуска в джоба си…
— Да — вметна Жозефин, проследявайки мисълта на Гарибалди.
— Да предположим, че съм му казал, че ще си затворя очите, ако върне нещата на мястото им, и съм му предложил да му заема тези пари, той е приел и ми е безкрайно признателен.
— А подобни неща често се случват.
— Казах, да предположим…
Жозефин веднага отстъпи и се извини.
— Не се извинявайте. В полицията не се печелят пари. Често пъти човек се изкушава да вземе дрога или пари, за да изкара нещо отгоре. Дрога, за да я продаде, а парите, защото има трудности, развежда се или е купил апартамент, който не е в състояние да изплати…
— Вие правили ли сте го?
— Да свивам мангизи или дрога? Не, никога.
— Исках да кажа. Виждали ли сте ваш колега да…
— Това засяга лично мен, госпожо Кортес. Да кажем, че ще опитам да уредя нещо и да открием вашия човек по сведенията, които ще ми дадете.
— Би било прекрасно! — възкликна Жозефин. — Бих могла да се срещна с него и…
56
Виж „Бавният валс на костенурките“, цит.изд. — Б.пр.