Под подозрение
- Автор: Лескроарт Джон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 978-954-311-052-0
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под подозрение». Краткое содержание книги:
Когато д-р Карин Драйдън е намерена мъртва във ваната, инспекторът от отдел „Убийства набелязва заподозрян от дома й — нейния съпруг. Все пак наскоро тя му е поискала развод, а след смъртта й той ще получи милиони от застраховката. Алибито му не го спасява от опасното положение. Но може би една умна адвокатка ще успее да го стори.
Джина Роук няма търпение да се заеме с този нашумял случай, особено след като невинността на клиента й като че ли може да бъде лесно доказано, че колкото повече време прекарва със Стюарт, толкова повече се усложняват чувствата й — отначало е странно привлечена от него, но след това е принудена да се изправи пред вероятността миналото му да е доста тъмно. Нетърпелива да узнае истината Джина моли Уайът Хънт да разследва случая. Дали е готова да получи търсените отговори?
Джул не успя да схване непосредственото значение на репликата му, ако изобщо имаше такова. Страут обаче беше прав. Повечето жители на Сан Франциско с определени икономически възможности — а семейство Горман спадаха към тази група — даваха стъклото и хартията за рециклиране, както си му е редът. Градската община дори осигуряваше отделни контейнери. Хора, живеещи като семейство Горман, обикновено не изхвърляха празна бутилка от вино в кошчето за отпадъци.
— И какво ти говори това, Джон? — попита Джул.
— Ами, две неща. Първо, който и да го е изхвърлил, не е разсъждавал трезво, може би паникьосан от това, което току-що е сторил. Второ, може би не е знаел къде обикновено хвърлят отпадъците за рециклиране.
— Това не ми харесва особено — рече Джул.
— Защо?
— Би изключило съпруга.
— Да, допускам. Смяташ, че той го е направил?
Джул не разкри картите си.
— Той се е обадил. Би ми помогнало да знам кога е починала, тъй като той твърди, че е пристигнал в града в шест сутринта днес.
— Е, ако това е вярно, не е бил съпругът. Макар че, боя се, поради потапянето в горещата вана, точното време е разтегливо.
— Не искам да чувам това.
За един кратък миг лицето на Страут доби развеселено изражение.
— Кой знае защо и аз си помислих, че няма да искаш, инспекторе, но дори при това положение може би разполагаме с достатъчно, за да пипнем твоя човек.
— Слушам те.
— Ами, факт е, че когато сутринта хората ми са стигнали на мястото, тя е била напълно вкочанена, което означава, че е била мъртва от поне един час.
— Един час ли? Аз мислех…
— Знам, какво си мислел — че вкочаняването настъпва след около два часа. Топлината обаче ускорява процеса и той може да се развие напълно за един час.
— Което би осигурило на съпруга много време.
— Може би. С изключение на едно нещо.
— Какво е то?
Вместо да отговори, Страут се протегна, хвана ръката на Карин за китката и я повдигна, така че да се свие в лакътя. Когато я пусна, тя падна отново на масата.
— Както виждаш, вкочаняването почти е отминало. Когато тялото пристигна тук и го поставихме на масата, което стана точно в 8:43, вече беше във фазата, в която можеш с известен натиск да раздвижиш ставите. Следователно пълното вкочаняване, което трае приблизително от третия до осмия час, е било приключило. А това ще рече, че смъртта е настъпила най-късно в 12:43 или час преди това.
— Ами телесната й температура?
Страут поклати глава.
— Опасявам се, че в случая е безполезна. Сварила се е до около 40,5 градуса. Вътрешната й температура, когато персоналът ми е пристигнал в къщата, е била 39,4 градуса. Когато я донесоха тук, все още беше над 38. Ако искаш, може да сложиш някакви ръкавици и да пипнеш, за да видиш как е в момента. Действай.
— Ще пропусна, Джон, мерси.
— Е, както искаш. — Той пъхна собствената си ръка с гумена ръкавица в кухината, която беше разрязал под гърдите й, и кимна, сякаш потвърждаваше нещо за себе си. — Адски близо до моята и твоята в момента — каза той. — Според мен е била във ваната през по-голямата част от нощта и това се съгласува с времето на настъпване на смъртта, за което говорим.
Джул скръсти ръце в опит да се стопли.
— Значи не се е удавила?
— Студено ли ти е, инспекторе? Може да ти намерим някаква престилка, искаш ли?
— Добре съм, благодаря.
— Не можем да позволим тук да стане твърде топло. Нали ме разбираш? Но да отговоря на въпроса ти. Да, удавила се е. Вероятно първо е загубила съзнание след удара, а след това са я задържали под водата. Но определено се е удавила.
— А ударът по главата? Можел ли е да я убие, ако преди това не се е била удавила?
— Не. Моето предположение е, че някой я е натиснал надолу и я е задържал. Вероятно не е отнело и трийсет секунди. И, разбира се, тя вероятно не е била в състояние да окаже сериозен отпор. Само че ще бъде адски трудно за доказване.
Джул се намръщи.
— Защо така?
Страут нежно прокара обвития си в гумена ръкавица палец през обръснатата контузия.
— Ами, заради тази област около фрактурата, която разглеждаме. Виждаш, че има малка подутина, което означава, че след удара тук е имало приток на кръв. Всеки добър адвокат ще каже, че жената просто е ударила главата си по някое време, преди да се мушне във ваната, и няма наистина сигурен начин да се докаже, че не е така. Между другото, алкохолът в кръвта й беше 1,1 %о, така че от юридическа гледна точка тя е била пияна, а освен това при първия оглед ми се стори, че в организма й има някакво успокоително…