Шпионите на Собек [bg]

Слугите донесоха подноси с птици, приготвени с нарови зърна, резени агнешко месо, подправено с кориандър и розмарин, и чаши с великолепно бяло вино. Между бързите си лакоми залци Валу гръмко проклинаше последната вероломна атака срещу тях в града. Ако Амеротке не го беше прекъснал тактично, обвинителят щеше да се впусне в язвителна изобличителна реч срещу Нубия и нейния народ. Валу бързо си даде сметка къде се намира и на кого говори и гласът му позамря. Куфу отпиваше от чашата си, взирайки се любопитно над ръба й в Амеротке. Съдията леко му смигна в отговор, бързо и незабелязано, като извинение за лошите маниери на Валу и за невъзпитаната му и гръмогласна бъбривост. Първожрецът кимна разбиращо. Той остави чашата на масичката и щракна с пръсти. Веднага щом слугите се оттеглиха, той се наведе напред.

— Господарю, лоялността на всички нубийци сега е поставена под подозрение. Ние разбираме това. От името на този храм аз съм дал най-тържествена клетва пред Божествената, че нашата вярност към Великия дом е непоколебима и неизменна. Не мога обаче да потвърдя предаността на всеки един в този храм поотделно, нито пък да гарантирам за лоялността на нубийския полк. За вас, господари мои, остава да разрешите този проблем.

— Тогава да започнем от самото начало — каза Амеротке. — Нападението срещу фараона. Вие бяхте там. Вие убихте предателя, който се опита да убие нея. Вие действахте по-бързо от всеки един от телохранителите.

— Господарю Амеротке, идете в Дома на книгите, в царския архив; ще намерите там писма от мен и от съпругата ми, в които предупреждаваме министрите на Божествената и членовете на царския кръг, че нубийският полк не трябва да бъде допускан дори до нейната сянка. Наистина, аз разбирам защо тя настояваше — замълча Куфу, подбирайки внимателно думите си. — Фараонът искаше да покаже доверието си в нубийските войници и затова избраха хора, чиято преданост към короната е била доказана в Тива и на бойното поле.