Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Тълпата зарева в един глас. Размахани във въздуха юмруци.

— Какво става?

— Четат обвиненията. Изнесоха един мангал. Точат ножовете. Май ще сготвят вътрешностите му пред него, докато го държат жив възможно най-дълго. Никога не са успявали да го сторят.

— Този път ще успеят.

— Защо?

— Един лечител от Денъл ще го поддържа жив.

— А прахът отатарал?

— Използва се съвсем малка доза. Сблъсъкът между противоположните сили на потискащия магията прах отатарал и на лечебната магия ще го убие, разбира се — ако оживее достатъчно дълго за това.

— Разбирам. Завързват го прав и накланят главата му надолу, за да гледа. Разкъсват ризата му. Правят дълъг разрез от край до край в долната част на коремната област. Още един разрез, този път отгоре до долу. Придвижват мангала по-близо. Сега…

Тълпата нададе оглушителен рев, който прозвуча на Опосум като смес от погнуса, страх, страхопочитание и възторг. Въпреки това хората се бутаха още по-близо до сцената и потвърждаваха мнението на Опосум за човешката природа.

— Поставиха червата му върху горещите въглени пред него — той все още е прав! Но не съм сигурен, че е в съзнание. Какво е това? Голяма брадва?

— Сега ще го разчленят, започвайки от ръцете. Ще обгорят всяко отрязано място.

— Признавам, че вие, малазанците, правите много по-добри зрелища от нас. Отсякоха едната ръка. Трябва да е в безсъзнание, поддържан от помощниците на палача. Не, виждам, че устата му мърда. Задава се още един от онези, които се опълчиха.

Опосум стреснато се отблъсна от стената, сниши се и разгледа гърбовете на хората пред себе си. Появи се жена, която застана с лице към него. Тялото й не бе стройно и добре сложено като на императрицата; тази жена беше набита и възрастна, със сива коса, стиснати устни, недоволно намръщена. Тя бе мишената им тази нощ. Тя бе Джанел, сестра и сътрудник на Джанул.

— Ти — изплю тя. — Домашното кученце. Надявах се да попадна на стопанката ти.

Опосум се усмихна.

— Мисля за себе си като за домашно куче пазач.

— Не си напъвай оскъдния ум — жената се изпъчи и скръсти ръце. — Знам какво искаш и няма да ти го дам.

Опосум направи крачка напред и внимателно я разгледа. Опасен маг, посветен в Лабиринта Д’рисс. Двамата с брат й бяха изпълнили множество опасни задачи за Келанвед. Но той не засече действаща магия. Какво ли значеше това?

Тя издиша със свистене през стиснатите си зъби.

— Побързай, проклет да си. Губя смелост.

Опосум се стрелна напред. Прегърна я и плъзна най-дългата си кама в коремната й кухина. Тя се притисна в него с изненаданото изражение, което всички добиват, щом студеното желязо прободе сърцето.