Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Той се извърна и пак се огледа — беше ли възможно?

— Да. Тук горе.

Опосум се облегна на стената с лице към гърбовете на тълпата.

— Чуваш ли ме? — тихо прошепна той.

— Имам уши.

— И почти нищо друго.

Опосум почувства раздразнение, идващо от другата страна на Пътищата на Гуглата.

— Добре. Хайде, кажи ги всичките и да приключваме.

— Какво?

— Шегите за глави. Усещам, че нямаш търпение да опиташ с някоя. Да речем: затънал си до шията.

Опосум изсумтя. Няколко мъже и жени погледнаха към него. Той се изкашля, изхрачи се и плю на земята. Лицата се извърнаха.

— Гуглата да ме опази! Не съм толкова невъзпитан.

— Да бе. Не са ме забили на кола вчера.

— Тогава защо си говорим? Да не ти е скучно там горе? Някоя котка ли е измъкнала езиците на останалите?

— Имам послание за теб.

Въпреки самообладанието си, Опосум се стегна. Такова послание можеше да идва само от едно място.

— Да? — успя да промълви той, още по-тихо.

— Те се завръщат.

— Кои се завръщат?

— Тези, които измамиха смъртта. Които се опълчиха. Които пречеха и се държаха дръзко.

— Кои?

— А, ето, един се задава.

Опосум веднага застана нащрек и оръжията се плъзнаха в дланите му. Огледа най-близките гърбове. Кой? За какво говореше този дух? От тълпата излезе някаква жена. Ниска, добре сложена, с рошава, късо подстригана прошарена коса, облечена като прислужница — проста риза и протрити ленени панталони. Краката й бяха боси и мръсни.

Императрица Ласийн, негов началник.

Опосум се изпъчи.

— Не мислех, че ще дойдеш.

Ласийн го изгледа през наполовина спуснатите си клепачи.

— С кого говореше преди малко?

— С никого. На себе си.

— Доста скучно ще да е било.

Гняв проблесна в очите на Опосум. Той издиша и отпусна рамене. Спокойно. И нейното време ще дойде.

Ласийн продължи лениво да го разглежда. На Опосум му се струваше, че тя винаги го преценява. Доколко може да го притисне? Колко го е страх от нея?

Изведнъж тя се засмя.

— Горкият Урдрен. Колко си прозрачен.

Опосум неуверено я зяпна. Урдрен? Откъде знаеше собственото му име? Беше го оставил зад гърба си — заедно с трупа на баща си.

Ласийн се извърна.

— Тя е тук. Убедена съм. Дръж си очите отворени. Аз ще пообиколя.