Островът на изгубените [bg]

С годините бе открил ново предназначение на доста празни дървени щайги (предвид факта, че учените се нуждаят от рафтове), нашийници (предвид здравината на изкуствените влакна, от които бяха направени) и писукащи гумени играчки (предвид начина, по който гумата отблъскваше електричеството), които бяха останали след провала на майчините му грандиозни замисли.

Един напреднал злодей, учен и изобретател като Карлос, не можеше да си позволи да проявява претенции. Трябваха му материали за изследователската му работа.

- Защо се съгласи да направиш партито? Лесен отговор: защото Мал те накара -каза Хари, вторият най-добър приятел на Карлос, и поклати глава, а парчетата тиксо, увиснали от ръцете му, се разлюляха, когато размърда пръсти. - Може да опиташ при следващото си изобретение да направиш нещо, което ще ни освободи от нейния контрол.

Третият му най-добър приятел, Джейс, се опита да вземе едно парче тиксо от Хари, но вместо това сам се залепи за него.

- Да бе. Никой не може да се опре на Мал - каза Джейс. - Абсурд.

Хари (Харолд) и Джейс (Джейсън) бяха синовете на Хорас и Джаспър, верните слуги на Круела, некадърните крадци, които се бяха опитали да отвлекат сто и един далматинци по нейна заповед и се бяха провалили с гръм и трясък. Точно като бащите си, Хари и Джейс полагаха усилия да изглеждат по-способни и по-малко нервни, отколкото всъщност бяха.

Само че Карлос знаеше истината.

Хари, набит и дебел като баща си, не можеше да стигне до стената, за да залепи края на черната гирлянда. Джейс, още по-висок от дългурестия си, кльощав баща, нямаше подобен проблем, но, както казахме по-горе, не можеше да се оправи и с парче тиксо. Взети заедно, едва ли можеха да минат за мислещи същества. Виж, за немислещи минаваха безпроблемно.

Карлос не би ги избрал за свои приятели, майка му направи този избор вместо него - точно както постъпваше и във всяка друга ситуация.

- Само тях си имаме - казваше тя. - Дори да нямаме нищо друго, ни остават...

- Приятелите? - предполагаше той.

- Приятели ли?! - избухваше тя в смях. - На кого са му притрябвали приятели, щом има слуги, които да изпълняват заповедите му!

Круела със сигурност държеше Джаспър и Хорас на къс повод, но не би могло да се каже, че Хари и Джейс изпълняват всяка заповед на Карлос. Просто се мотаеха наоколо, защото бащите им ги караха и защото всички се страхуваха от майката на Карлос.

Точно затова той ги смяташе за втори и трети най-добър приятел. Нямаше си най-добър приятел, но беше достатъчно запознат с идеята за приятелство - нищо че нямаше свои приятели, - за да е наясно, че истинските приятели биха правили нещо повече от това да му вървят по петите, да се препъват в краката му и да повтарят бездруго не особено смешните му вицове до припадък.

Както и да е, не беше зле да има кой да му помага за купона. Сега Хари закима тъжно.

- Ако на Мал не й хареса, свършено е с нас.

- Свършено - повтори Джейс като ехо.

Карлос огледа залата. Всяка потрошена мебел бе покрита с прашен чаршаф. Едва ли не на всеки квадратен метър от стената имаше ронеща се дупка в мазилката, под която се виждаше дървената арматура и тухлите под нея.