Островът на изгубените [bg]

- И още по-добре ще става - обади се нов глас.

Карлос се обърна и видя Джей с четири огромни пазарски торби в ръце. Бяха пълни с какви ли не мезета като за купон: смрадливо сирене и изсъхнало грозде, яйца по дяволски (колко подходящо) и пилешки крилца (адски люти), и какво ли още не. Джей извади от вътрешния джоб на якето си бутилка с най-добрия лютив сайдер на Острова и започна да я излива в пукнатата купа за пунш, която красеше една ниска маса.

- Чакай! Спри! Не искам да прекаляваме - предупреди Карлос и се опита да му вземе бутилката и да й сложи капачката. - Откъде взе нещо толкова сладко!

- А, тук бъркаш - възрази Джей, ухилен. - По-добре гостите да прекалят със захарта, отколкото Мал да се ядоса.

Джей се отпусна на най-близкото канапе и вдигна краката си в кубинки на масата с пунша. Слугите вдигнаха рамене, а Карлос въздъхна.

Джей имаше право.

Щом удари полунощ, гостите на Мал започнаха да пристигат на тълпи. Нямаше тиквени каляски или лакеи мишки, никакви такива неща не се виждаха. Нищо не беше превърнато в друго нещо, най-малкото пък в атрактивно возило.

Имаше само крака с обувки в различна степен на разпад. Вероятно защото имаха най-големи крака, Гастоните пристигнаха на купона първи, както обикновено. Никога не рискуваха да закъснеят, за да не пропуснат мезетата, които можеха да излапат до шушка, преди някой друг да хапне и залче.

Насред неловкото мълчание, възцарило се след пристигането на Гастоните, и поздрава им с удар с глава по главите на домакините и силно тряскане на бутилки крадена коренова бира в масата с цел да се види кой от двамата тряска по-силно, се изсипа цяла тълпа пирати под командването на Хариет Хук.

Карлос се подпря на избелелия тапет на една стена с чаша лютив пунш в ръка, а Гастоните и пиратите се заеха да преследват следващата пристигнала група гости из къщата. Случайно въпросната група се състоеше от ято кискащи се лоши доведени внучки, които тичаха като зайци навсякъде нагиздени с провиснали къдрици и протрити панделки. „Не ни гонете!" - умоляваха те, но всъщност нямаха търпение някой да ги подгони. „Ужасен си!" - крещяха пронизително. „Стиииииига!" - викаха, без да спрат.

Братовчед им Антъни Тримейн влезе след тях и завъртя очи пред превземките им.

Групата на Диего подхвана весела мелодия. Тъмнокосата Джини Готел пристигна с цяла кофа червиви ябълки и се зае да организира игра „Захапи най-червивата ябълка във ваната". Всички искаха да се люлеят на въжената люлка, а тези, които вече бяха минали, се оттегляха да танцуват дивашки край групата. В общи линии се очертаваше доста добър купон.

Повече от час след като купонът започна официално, на вратата рязко се почука. Никой не би могъл да каже как точно това чукане се отличаваше от досегашните, но разликата беше факт. Карлос скочи на крака като войник, комуто е заповядано да застане мирно. Джей спря да танцува с ято лоши доведени внучки. Гастоните вдигнаха очи от масата с мезетата. Малкият Сами Смий се огледа въпросително, без да изпуска захапаната ябълка.