Целувката на змията [bg]

Ингрид се приближи притеснена към нея.

— Какво се е случило?

— Не знам! Вещите се местят из къщата. Слагам нещо на едно място и бум, няма го, и бум, или е на друго място, или изобщо не го намирам — Грациела говореше бързо, а Тайлър се вкопчи в крака й. — И странните шумове откъм тавана, няма начин да се кача там, госпожице Ингрид!

Смрачаваше се и лампите, които висяха от стрехите на къщата се включиха автоматично, което накара Грациела да подскочи и отново да започне да диша учестено.

— Грациела, всичко е наред. Лампите са с таймер — опитваше се да я успокои Ингрид. Сложи ръка на рамото на прислужницата и започна да изрича наум успокояващо, защитно заклинание, след което дишането на Грациела се нормализира.

— Странниците са — каза Тайлър.

Ингрид приклекна на нивото на Тайлър.

— Какво каза?

— Странниците. Говоря си с тях и те говорят с мен. Мили са, но много хитри — отговори момчето и приближи лице към нея.

Ингрид се засмя, че думата „хитър“ идваше от устата на дете.

— Имаш предвид въображаеми приятели?

Той поклати глава в знак на отрицание.

— Трябва да тръгвам, госпожице. Трябва да се прибера в къщи. Бихте ли предали на госпожата какво се случва в тази къща и че не можах да свърша нищо днес заради тези луди духове. Моля ви, изгонете ги, за да мога да се върна и да си върша работата. Това не ми харесва. Няма да се върна, докато не ми кажете, че са си отишли.

Ингрид обеща на Грациела, че ще предаде думите й на майка си и ще се погрижи къщата да бъде безопасно място за всички.

— Ще разбера какво се случва. Обещавам, Грациела.

Гледаше как Тайлър и майка му тръгнаха от алеята със субаруто си, а малкото момче й махаше тъжно от задния прозорец.

Духове? Какво се случва? Джоана не беше споменала нищо, а и тя не беше забелязала нищо необичайно. Ингрид влезе в къщата и провери всички стаи на долния етаж. Всичко беше чисто, спретнато и подредено от грижовната Грациела, но над дневната се чу шум, стържене, последвано от тропане. Крадците, за които се говореше от седмици? За разлика от Мат, тя не мислеше, че елфите и крадците са едни и същи. Той не знаеше за елфите, мислеше, че са банда бездомни деца. Така или иначе, със сигурност тя ги беше отпратила надалеч. „Ох, пак Мат!“ Беше във всяка нейна мисъл. Тъкмо си помислеше, че си е отдъхнала и ето го отново. Ако това беше да си влюбен, не искаше да го изпитва.

Качи се по стълбите и провери спалните. И четирите изглеждаха нормално, включително и тази, която беше празна, в очакване на брат й да се завърне, макар че на Джоана можеше да й се наложи да чака цяла вечност.

Таванът изглеждаше както винаги — книги на полиците, кутии върху кутии, прашасали мебели, стари шезлонги, дивани, лампи, бюра, старият дървен сандък на Джоана и нищо необичайно, което да обясни от къде бяха дошли странните звуци. Една кутия беше обърната на пода, а от нея бяха изпадали дрехи: детски костюми, крила, балетни пачки и рокли от тафта. Може би това беше обяснението на шума. Вероятно най-горната кутия се беше изхлузила, беше затиснала тази до нея, а гравитацията е довършила останалото.