Зовът на барабана [bg]

За моя изненада Дънкан още беше буден, клюмаше на капрата като сънлива сова, свил рамене към ушите си. Тананикаше си нещо под нос, но спря, щом ни видя. Дългото чакане като че ли го бе отрезвило малко; той слезе от капрата достатъчно стабилно и заобиколи каруцата, за да помогне на Джейми.

Потиснах прозявка. Щях да съм доволна да приключим с тази меланхолична задача и да си починем, дори ако единственото легло, което ме очакваше, да бе купчина листа.

— Ifrinn an Diabhuil! A Dhia, thoir cobhair![5]

— Sacrèe Vierge![6]

Вдигнах рязко глава. Всички крещяха, конете, сепнати, цвилеха и се дърпаха лудо, каруцата подскачаше и се тресеше.

— Уаф! — обади се Роло до мен.

— Господи! — изпъшка Иън, ококорен към каруцата. — Исусе Христе!

Аз се завъртях натам и изпищях. Една бледа фигура се надигна от каруцата, олюлявайки се от клатенето ѝ. Нямах време да видя повече, защото се отприщи истински ад.

Роло сви задните си крака и скочи с рев в мрака под акомпанимента на виковете на Джейми и Иън и ужасния писък на призрака. Зад мен се чуваха проклятия на френски от Фъргъс, който тичаше към църквата, препъваше се и се блъскаше в надгробните камъни в тъмното.

Джейми беше изпуснал факлата; тя проблесна и изсъска на прашната улица, заплашвайки да изгасне. Коленичих, сграбчих я и я раздухах, в отчаяно усилие да я разпаля.

Хорът от викове и рев стигна до кресчендо и аз се изправих с факлата в ръка, за да видя как Иън се бори с Роло. Опитваше се да го задържи от смътните фигури, които се търкаляха сред облак прах.

— Arrêtes, espece de cochon![7] — Фъргъс изгалопира от тъмното, размахал лопатата, която беше отишъл да вземе. След като установи, че никой не обръща внимание на вика му, той пристъпи напред и я стовари с тъп тътен върху главата на натрапника! После се завъртя към Иън и Роло.

— Я да млъкваш! — каза на кучето и го заплаши с лопатата. — Веднага млъквай, гаден звяр, или ще ти разцепя главата!

Роло изръмжа, показа впечатляващите си зъби, което интерпретирах грубо като: „Да видим кой кого?“, но Иън го задържа от схватката, като уви ръка около шията му и задави по-нататъшните му възражения.

— Откъде се взе тоя? — попита изумен Иън. Изви врат и се опита да огледа падналата фигура, без да пуска Роло.

— От ада — каза кратко Фъргъс. — И го приканвам веднага да се върне обратно. — Той трепереше от шок и изтощение; светлината сияеше мътно по куката му, когато отметна с нея един гъст черен кичур от очите си.

— Не от ада, от тъмницата. Не го ли позна?

Джейми се изправи бавно и започна да изтупва бричовете си. Дишаше тежко, беше изцапан с пръст, но иначе невредим. Взе падналата си кърпа и се огледа, като бършеше лицето си.

— Къде е Дънкан?

— Тук, Мак Дуб — каза груб глас от предната част на каруцата. — Конете и без това не харесваха много Гавин и бая се притесниха, когато си помислиха, че е възкръснал. Не е — добави той, — но и аз малко се постреснах. — Огледа с неблагоразположение фигурата на земята и потупа единия нервен кон по врата. — О, ама туй е само някакъв тъпак, luaidh, тихо, тихо.