![Парижка вендета [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/2/parizhka-vendeta-bg-download.jpg)
Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
— Даде ми я корсиканската ми баба, която я получила от своята баба — поясни тя и постави малкото томче на масата. — Вярваш ли в пророчества?
— Едва ли.
— Но това тук е уникално. Предполага се, че е намерено от един от съратниците на Наполеон в гробница в Долината на царете близо до Луксор. Наполеон се консултирал с коптски духовник, който устно превел йероглифите пред един от личните му секретари. Той от своя страна го записал на немски (в името на секретността), а после го дал на Наполеон. — Елиза направи кратка пауза и въздъхна. — Разбира се, всичко това е лъжа…
— Защо ли не съм изненадан? — засмя се Мастрояни.
— Оригиналният папирус действително е открит в Египет. Но за разлика от онзи, за който споменах по-рано…
— И отказа да споделиш съдържанието му — вметна Мастрояни.
— Това ще стане само при определени условия.
— Много е тайнствен този твой Парижки клуб — усмихна се гостът й.
— Длъжна съм да бъда внимателна — отвърна тя и посочи книгата на масичката. — Оригиналният текст е бил на гръцки и най-вероятно е бил съхраняван в Александрийската библиотека. Там е имало стотици хиляди подобни ръкописи, унищожени през пети век след Христа. Наполеон е поискал превод, но не на немски. Той не е владеел този език. По принцип е бил зле с чуждите езици. Заповядал е съдържанието на папируса да бъде преведено на корсикански. Никога не се разделял с тази книга и я държал в специално дървено сандъче. То изчезнало по време на злощастната битка при Лайпциг през 1815 година. Говори се, че Наполеон рискувал живота си, за да си го върне. Книгата била намерена от пруски офицер, който я продал на пленен френски генерал, разпознал я като лично притежание на императора. Той възнамерявал да я върне на господаря си, но смъртта го изпреварила. В крайна сметка сандъчето попаднало в ръцете на Мария-Луиза, втората съпруга на Наполеон, която отказала да го последва на заточението на остров Света Елена. След смъртта на императора през 1821 година някакъв немец на име Киршхофер твърди, че императрицата му предала ръкописа с разрешението да го публикува.
Елиза внимателно разтвори книгата.
— Погледни посвещението: НА НЕЙНО ИМПЕРАТОРСКО ВИСОЧЕСТВО, БИВШАТА ИМПЕРАТРИЦА НА ФРАНЦИЯ.
Мастрояни запази каменното изражение на лицето си.
— Искаш ли да опитаме? — попита тя.
— Какво?
— Да предскажем бъдещето ти.
9
Първоначалната преценка на Малоун се оказа правилна. Сам Колинс действително беше малко над трийсет. Неспокойно лице, наивно и същевременно решително, рядка, късо подстригана червеникаворуса коса, прилепнала като перушина към главата му. Говореше с лек австралийски или новозеландски акцент, но дикцията и синтаксисът бяха типично американски. Беше от онези нервни и амбициозни млади мъже, които много държаха да бъдат приемани като петдесетгодишни. Преди време и самият Малоун беше такъв.
С една забележка.
Всички те, включително Малоун, не бяха натрупали грешките, които ги очакваха през следващите двайсет години.
Сам Колинс очевидно беше обърнал гръб на кариерата си в Сикрет Сървис, а Малоун знаеше от личен опит, че когато се провалиш в някоя агенция за сигурност, останалите никога няма да ти подадат ръка.
Маздата направи остър завой и пое по пътя, който водеше навътре в сушата. Земята между магистралата и морето през следващите няколко километра принадлежеше на Хенрик Торвалдсен. Шестнайсет декара от нея се оказаха собственост на самия Малоун, който ги получи като неочакван подарък от датския си приятел.
— Няма да ми кажеш защо си в Дания, нали? — подхвърли той.
— Нека първо решим проблемите на Торвалдсен — отвърна Колинс. — Сигурен съм, че той ще отговори на всичките ти въпроси.
— Още инструкции от страна на Хенрик?
— Да — кимна след кратко колебание Колинс. — Нареди ми да ти отговоря така в случай, че попиташ.
Малоун мразеше да го манипулират, но навиците на Торвалдсен бяха такива. Трябваше да се съобразява с тях, ако иска да научи нещо.
Намали скоростта и колата се плъзна през отворените крила на портала с две бели къщички отстрани. Имението Кристиангаде беше построено преди четиристотин години в края на XVII век от един от предците на Торвалдсен, който изобретателно беше използвал тоновете торф за гориво за производството на фин порцелан. През XIX век компанията „Аделгат Гласверке“ била обявена за официален доставчик на стъкло и порцелан за датския кралски двор — привилегия, която беше запазила и до днес. Нейната продукция беше еталон за високо качество на целия европейски пазар.