Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
Тя познаваше Мастрояни от няколко години, но не като приятел, а само като бизнес партньор. Той беше собственик на най-големия завод за алуминий в света, имаше силни позиции в автомобилостроенето, авиационната промишленост и, както сам беше отбелязал, във фармацевтиката.
— Омръзна ми да ме притискат — промърмори той. — Особено пък жена, която иска нещо, но не ми казва какво и защо.
Елиза реши, че също може да подмине казаното без коментар.
— Харесва ми написаното от Флобер: Историята е предсказание, обърнато към миналото — подхвърли тя.
— Тези думи могат да принадлежат само на французин — усмихна се Мастрояни. — Винаги съм се дразнил от начина, по който французите решавате всичките си конфликти на вчерашното бойно поле. Сякаш точните отговори се крият единствено в славното минало.
— Понякога се дразни и моята корсиканска половина — кимна Елиза. — Но едно от вчерашните бойни полета наистина предлага поуки.
— В такъв случай ми разкажи за Наполеон — въздъхна той.
Тя продължи само защото упоритият италианец беше идеалният кандидат за член на клуба. Никога не би позволила гордостта й да попречи на внимателното планиране.
— Наполеон изградил невиждана от римско време империя. Седемдесет милиона души били под едноличната му власт. Приемал с еднаква лекота миризмата и на барут, и на пергамент. Фактически сам се провъзгласил за император. Представяш ли си? Едва трийсет и пет годишен, той пренебрегнал папата и сложил на главата си императорската корона. — Елиза направи многозначителна пауза. — Но въпреки невероятното си его Наполеон изградил за себе си само два малки мемориала, които вече не съществуват.
— Ами всички онези сгради и паметници, които е построил? — попита Мастрояни.
— Нито една от тях не е била издигната в негова чест и не носи неговото име. Повечето останали недовършени години след смъртта му. Той лично се противопоставил на намеренията на парижките управници да прекръстят площад „Конкорд“ на площад „Наполеон“.
Тя забеляза, че това е нещо ново за Мастрояни. Слава богу, вече беше крайно време.
— В Рим заповядал разчистването на Форума и Палатинския хълм и реставрирането на Пантеона, без да има дори една паметна плоча, която да напомня за доброто му дело. По същия начин постъпил и в безброй други европейски градове. Не е ли странно?
Мастрояни проми небцето си от десерта с няколко глътки минерална вода.
— Но има и още нещо — продължи Елиза. — Наполеон отказвал да задлъжнява. Той презирал финансистите и ги обвинявал за голяма част от затрудненията, които преживявала Френската република. Разбира се, нямал нищо против да измъква пари, да ги харчи и дори да ги оставя на депозит в банките. Но никога не вземал заеми. В това отношение бил различен от всички владетели преди и след него.
— Нелоша политика — кимна Мастрояни. — Всички банкери са пиявици.
— Ти би ли желал да се отървеш от тях?
Тя разбра, че подобна перспектива е приятна за Мастрояни, но той предпочете да не отговори.
— И Наполеон е бил на твоето мнение — продължи тя. — Категорично отхвърлил американското предложение да купи Ню Орлиънс, но после им продал цялата територия на Луизиана и с получените пари превъоръжил армията си. Всеки друг владетел на негово място би предпочел да запази територията и да изтегли кредит от същите тези пиявици, за да води войни.
— Наполеон отдавна е мъртъв, а светът се промени — въздъхна Мастрояни. — Днес икономиката се крепи единствено върху кредитите.
— Не е така, Робърт — поклати глава Елиза. — Онова, което Наполеон е научил от древния папирус, за който ти споменах, все още е в сила.
Тя забеляза, че е пробудила интереса му.
— Но аз не мога да се възползвам от него, преди да приема предложението ти, така ли? — подхвърли той.
Елиза почувства, че започва да контролира положението.
— Мога да споделя с теб и още нещо — отвърна тя. — То може би ще ти помогне да вземеш решение.
— Как да откажа на жена, която не харесвам, но която въпреки това ми предлага безплатен полет до дома и ме гощава с крехко телешко, отлично шампанско и невероятна шоколадова торта?
— Пак ще те попитам, Робърт: защо си тук, след като не ме харесваш?
Очите му потърсиха нейните.
— Защото съм заинтригуван и ти го знаеш. Да, аз наистина бих желал да се отърва от банкерите и алчните политици!
Елиза стана, пристъпи към страничното кожено канапе и отвори чантичката си „Луи Вюитон“. В ръцете й се появи малка книга с кожени корици, издадена през 1822 г. „Книгата на Съдбата, притежавана и използвана от Наполеон Бонапарт“.