Парижка вендета [bg]

— Ами всички онези сгради и паметници, които е построил? — попита Мастрояни.

— Нито една от тях не е била издигната в негова чест и не носи неговото име. Повечето останали недовършени години след смъртта му. Той лично се противопоставил на намеренията на парижките управници да прекръстят площад „Конкорд“ на площад „Наполеон“.

Тя забеляза, че това е нещо ново за Мастрояни. Слава богу, вече беше крайно време.

— В Рим заповядал разчистването на Форума и Палатинския хълм и реставрирането на Пантеона, без да има дори една паметна плоча, която да напомня за доброто му дело. По същия начин постъпил и в безброй други европейски градове. Не е ли странно?

Мастрояни проми небцето си от десерта с няколко глътки минерална вода.

— Но има и още нещо — продължи Елиза. — Наполеон отказвал да задлъжнява. Той презирал финансистите и ги обвинявал за голяма част от затрудненията, които преживявала Френската република. Разбира се, нямал нищо против да измъква пари, да ги харчи и дори да ги оставя на депозит в банките. Но никога не вземал заеми. В това отношение бил различен от всички владетели преди и след него.

— Нелоша политика — кимна Мастрояни. — Всички банкери са пиявици.

— Ти би ли желал да се отървеш от тях?

Тя разбра, че подобна перспектива е приятна за Мастрояни, но той предпочете да не отговори.

— И Наполеон е бил на твоето мнение — продължи тя. — Категорично отхвърлил американското предложение да купи Ню Орлиънс, но после им продал цялата територия на Луизиана и с получените пари превъоръжил армията си. Всеки друг владетел на негово място би предпочел да запази територията и да изтегли кредит от същите тези пиявици, за да води войни.

— Наполеон отдавна е мъртъв, а светът се промени — въздъхна Мастрояни. — Днес икономиката се крепи единствено върху кредитите.

— Не е така, Робърт — поклати глава Елиза. — Онова, което Наполеон е научил от древния папирус, за който ти споменах, все още е в сила.

Тя забеляза, че е пробудила интереса му.

— Но аз не мога да се възползвам от него, преди да приема предложението ти, така ли? — подхвърли той.

Елиза почувства, че започва да контролира положението.

— Мога да споделя с теб и още нещо — отвърна тя. — То може би ще ти помогне да вземеш решение.

— Как да откажа на жена, която не харесвам, но която въпреки това ми предлага безплатен полет до дома и ме гощава с крехко телешко, отлично шампанско и невероятна шоколадова торта?

— Пак ще те попитам, Робърт: защо си тук, след като не ме харесваш?

Очите му потърсиха нейните.

— Защото съм заинтригуван и ти го знаеш. Да, аз наистина бих желал да се отърва от банкерите и алчните политици!

Елиза стана, пристъпи към страничното кожено канапе и отвори чантичката си „Луи Вюитон“. В ръцете й се появи малка книга с кожени корици, издадена през 1822 г. „Книгата на Съдбата, притежавана и използвана от Наполеон Бонапарт“.