![Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/2/otvlichaneto-na-genievra-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
— В действителност аз също мисля, че го е сторил от благородно сърце, тъй като е великолепен рицар. Заповядайте моя меч, сеньор, прогласявам се за победен от вашата ръка.
— Ще ми дадеш най-напред гребена на кралицата, а после ще се обявиш за пленник там, където ти заповядам. И ако откажеш, ще изгубиш главата си, така както ти ме заплаши днес да отсечеш моята.
Другият се подчинил със силно нежелание, но нямал избор. Той го завел до каменния блок и му дал гребена. Рицарят на каруцата съзерцавал гребена толкова пламенно, че забравил всичко друго. После надигнал края на ризницата си, притиснал гребена и косите до сърцето си и казал на победения да се оттегли спокойно, тъй като бил дал твърде богат откуп30. Последният си тръгнал щастлив.
Рицарят и девойката продължили своя път, който ги отвел до една гора. След като яздили до деветия час,31 поели по не много широк път, където един кон трудно можел да се обърне. Пътят бил толкова тесен, а гората — гъста, както в дясната, така и в лявата си част. Не след дълго срещнали един напълно въоръжен рицар. Щом приближил девойката, тя го разпознала и казала на своя спътник:
— Сеньор, този рицар предявява интерес към мен от дълго време, но аз не го обичам. Сега ще видим дали ще съумеете да ме защитите.
— Хайде, не се страхувайте — рекъл той. — Знаете добре какво ви казах.
Девойката замълчала. Когато рицарят я разпознал, той плеснал с ръце от радост:
— Да бъде благословен Господ, ето че намерих това, което не съм спрял да търся!
— Как така? — попитала тя.
— Бог ми е свидетел за това, че ви срещнах под закрила и така ще мога да ви отведа като моя дама!
След което хванал коня й за юздите.
— Пуснете я, сеньор — обадил се рицарят на каруцата, — аз я съпровождам.
— Без съмнение тя няма да е доволна от това — рекъл другият. — Девойка с такова достойнство не бива да е под защита на рицар, качван на каруца. И що се отнася до мен, не ме интересува закрилата, която й осигурявате.
— Сеньор, засега вие все още не сте я завладели, тъй като има кой да я защитава от вас. По-скоро се върнете обратно до някое по-просторно място, пък ако намерението ви е да стигнете по-надалеч, ще видим.
Другият отговорил, че това го устройва прекрасно. Той предпочитал да я завладее с оръжие, вместо да я отстъпи. Пуснал девойката, обърнал коня си и поел по пътя, откъдето бил дошъл, така че те излезли от гората и се озовали на голяма поляна, изпълнена с дами и девойки, с рицари и младежи. Някои играели хоро и танцували, други се били отдали на табла или на шах. Току-що напуснали гората, влюбеният в девойката рицар пришпорил коня си към тези, които играели на поляната:
— Спрете игрите — казал им той, — защото тук е победеният, който се е возил на каруцата!
6д. На мига игрите спрели. Всички започнали да го хулят с изключение на хората от кралство Логрия, които само наблюдавали играчите, защото не им било до развлечение. При спирането на игрите рицарят грабнал юздите на коня на девойката и се приготвил да я отведе. Един възрастен васал се изправил пред него:
— Какво е това, скъпи синко? — попитал го той. — Откъде идваш по това време?
— Откъде ли? Искате да кажете, че не виждате моя трофей?
— Този рицар ти го е отстъпил, така ли?
— Не ме интересува дали ми го отстъпва или не! Впрочем, вижте съпротивата, която ми оказва!
Тогава рицарят на каруцата се намесил:
— Пуснете девойката, сеньор рицарю, защото тя няма какво да прави с вас.
Рицарят не благоволил дори и да отговори. Ланселот го заплашил, че ако не я пусне, ще си плати за това. Той извадил меча си и тогава бащата рекъл на сина си:
— Хайде, безумецо, пусни я! Знам добре, че няма да я получиш, без да се биеш. Сеньор — обърнал се той към рицаря на каруцата, — приберете обратно оръжието. Вярваме, че можете добре да си служите с него. Въпреки мнението на останалите, не ви липсва нито благоразумие, нито сдържаност и девойката няма да бъде задържана в никакъв случай против волята ви.
— В името на Светия кръст — провикнал се синът му, — той няма да отведе и частица от нея без бой!
— Бога ми — рекъл бащата. — И луд да беше, нямаше да извършваш толкова лудории пред мен. Ти си мой син, трябва да ми се подчиняваш, а аз не искам да се биеш срещу този рицар.
30
Сцената с гребена тук се различава съществено от същата сцена в романа на Кретиен дьо Троа. В Ланселот, Рицаря на каруцата героят намира до един извор гребена, забравен или оставен от Гениевра. Този жест на кралицата така и остава неразгадан. Авторът на Отвличането на Гениевра се стреми да придава рационалност на фабулата там, където Кретиен целенасочено я обгръща в загадъчност. В Отвличането гребенът се явява своеобразен налог, който пазачът на пътя изисква от преминаващите. Иначе и двата текста подчертават фетишизма на Ланселот.
31
Към 3 часа следобед.