Измамна светлина [bg]

— Не я ли познавате?

Гамаш се взря в Клара, после в Питър и Габри, а накрая в Оливие. Всички клатеха глава.

— Не е ли била на празненството снощи?

— Сигурно — отвърна Клара, — но не съм я канила.

— Коя е? — полюбопитства Габри.

— Видяхте ли я? — настоя Гамаш. Още не бе готов да отговори на въпроса.

Четиримата кимнаха.

— След като се обадихме в полицията, се върнах в градината да я погледна — призна Клара.

— Защо?

— Исках да видя дали я познавам. Дали е приятелка или съседка.

— Не беше от нашите — намеси се Габри. — Приготвях закуска за гостите в пансиона, когато Оливие се обади да ми каже за станалото.

— Затова ли дойдохте? — попита инспекторът.

— Вие не бихте ли? — отвърна едрият готвач.

— Аз съм детектив и разследвам убийства. Задължен съм. Вие не сте.

— Аз пък съм любопитен кучи син — заяви Габри. — Задължен съм. А и също като Клара исках да разбера дали я познаваме.

— Казахте ли на още някого? — поинтересува се Гамаш. — Идвали ли са други хора в градината?

Приятелите поклатиха глава.

— Значи сте я огледали добре и никой от вас не я е разпознал?

— Коя е? — обади се отново Клара.

— Не знаем — призна детективът. — Когато е паднала, чантата й е останала под нея, а доктор Харис все още не иска да я местим. Скоро ще разберем.

Габри се поколеба, но след миг се обърна към Оливие:

— Не ти ли напомня на нещо?

Светлокосият мъж мълчеше, но Питър се обади:

— Вещицата е мъртва?

— Питър — побърза да го скастри Клара, — някой е убил тази жена и я е оставил в градината ни. Как можа да кажеш такова ужасно нещо?

— Съжалявам — промълви художникът, изненадан от собствените си думи, — но наистина ми заприлича на Злата вещица от Запада[18] с тези червени обувки, които стърчат от тревата.

— Не казваме, че е вещица — уточни Габри, — но не може да се отрече, че с този тоалет сякаш е долетяла от Канзас.

Клара направи отегчена физиономия, поклати глава и измърмори:

— Господи!

Гамаш трябваше да признае, че с хората от екипа му също го бяха обсъдили. Мъртвата жена не им бе напомнила на Злата вещица, но определено бе неподходящо облечена за градинско барбекю в провинцията.

— Не я видях снощи — обади се Питър.

— Щяхме да си я спомняме — проговори най-сетне и Оливие. — Едва ли щяхме да пропуснем жена в подобен вид.

Гамаш кимна. И той си бе помислил същото. Жертвата щеше да се набива на очи с яркочервената си рокля. Всичко в нея крещеше "Вижте ме!".

Детективът я погледна отново и се опита да си спомни дали предишната вечер в музея е забелязал жена с подобни дрехи. Възможно бе да е дошла направо от коктейла като много от гостите. Но в спомените си не намери нищо. Повечето жени — с изключение на Мирна — носеха дрехи в приглушени тонове.

Тогава му хрумна нещо.

— Excusez-moi[19] — рече и се отдалечи към другия край на поляната с бърза крачка. Размени няколко думи с Бовоар, след което тръгна обратно, ала по-бавно, замислено. — По пътя насам четох доклада, но искам лично да ми разкажете как сте я намерили.