Златният бряг [bg]

Можах да видя как премигва главният компютър между ушите на Лестър, след което той каза:

— Един милион шестстотин седемдесет и пет хиляди. За „Америкън Експрес“. „Чейс Манхатън“ бяха на трийсет и четири пункта и четвърт при затварянето…

Лестър притвори очи, сбърчи вежди и отвори уста със следната новина:

— Един милион седемстотин и дванадесет хиляди и петстотин.

Лестър никога не казва „долара“. Тук никой никога не казва „долари“. Предполагам, че ако боготворите парите, тогава подобно на древен евреин, който не би произнесъл името на Бога, никой в този храм никога не би произнесъл думата „долари“.

— Значи тези акции са валидни и от двете страни? — попитах аз.

— Не мога да твърдя със сигурност, без да съм ги проверил, но изглежда, е така. И, разбира се, цифрите, които ти казах, не отчитат всички раздробявания на акциите от 1929 година насам. Вероятно става въпрос за десет, а може би за десет и половина.

Това означава десет милиона или десет милиона и половина. Това означава долари. Това беше наистина добра новина за клиентката ми, която, така или иначе, нямаше нужда от тези пари.

— Вдовицата ще се зарадва — казах аз.

— Получавала ли е дивиденти от тези акции?

— Не знам. Но в момента се занимавам с имуществото на починалия й съпруг, така че ще знам, след като прегледам документите.

Лестър кимна замислено и рече:

— Ако по някакъв начин „Чейс“ или „Америкън Експрес“ са загубили връзка с тези хора през всичките тези години, възможно е да съществува едно малко състояние от натрупани дивиденти.

Кимнах.

— Клиентката ми е съвсем невежа по тези въпроси. Знаеш как е с някои от тези възрастни дами.

— Наистина знам — каза Лестър. — С удоволствие ще дам информацията за верификация в отдела ми по изследванията. Само ми изпрати фотокопия от двете страни на удостоверенията и ще ти кажа колко пъти са се раздробили акциите на всяка компания, на каква стойност са днес и дали „Чейс“ или „Америкън Експрес“ търсят клиентката ти, за да й изплатят дивидентите.

— Наистина ли? Много ще ми помогнеш.

— Акциите трябва да се изследват и, да се докаже автентичността им. Те наистина трябва да бъдат предадени, за да им се издадат нови удостоверения. А още по-добре, нека някоя брокерска къща да държи новите удостоверения по сметка. Няма смисъл толкова пари да се търкалят наоколо. Учудвам се, че вече повече от шейсет години са успели да оцелеят, без да им се случи нещо.

— Това ми се струва разумен съвет. Бих искал да открием с теб сметка от името на моята клиентка.

— Разбира се. Защо не донесеш в понеделник действителните удостоверения в офиса ми? Доведи и клиентката си, ако можеш. Ще трябва да подпише някои документи, а й ще са ми необходими съответните сведения от завещанието, според което тя се явява наследник, и т.н.

— А още по-добре, защо ти не дойдеш в кантората ми след затварянето на борсата? Понеделник, в четири и половина.