Златният бряг [bg]

— Джон?

Погледнах към Рандъл Потър:

— А?

— Тъкмо разправях, че Лестър ми каза, че ти действително си срещнал Франк Белароса.

Очевидно някой бе сменил темата по време на моето мисловно отсъствие. Изкашлях се и отвърнах:

— Да… Срещнах го. Съвсем за кратко. В разсадника на Хикс.

— Симпатичен ли е?

Хвърлих бърз поглед към Лестър, който отказа да ме погледне в очите и с това да признае, че много се е разприказвал.

— По-скоро учтив — отвърнах на Рандъл Потър.

Мартин Вандърмир се наведе към мен. Той е пряк потомък на едно старо семейство от кръга Никърбокър9 и обича да ни напомня на нас, англосаксонците, че прадедите му са посрещнали първата лодка с англичани в пристанището на Ню Амстердам с оръдеен огън.

— Как учтив, Джон? — попита Мартин.

— Е, добре, може би „почтителен“ е по-точната дума — отвърнах аз, ровейки в мозъчния си запас от думи и пресилвайки правдоподобността на това, което казвам.

Мартин Вандърмир кимна бавно по своя специфичен холандски маниер.

Не искам да останете с впечатлението, че ме е страх от тези хора; всъщност често те се страхуват от мен. Просто когато направиш някой faux pas10, искам да кажа, когато наистина прекалиш, като например да твърдиш, че дон на мафията е симпатичен човек и че предпочиташ него за съсед, отколкото сто лестърремсъновци, е, тогава се налага да изясниш какво си имал предвид. Политиците го вършат постоянно. Във всеки случай не разбирах какво толкова са се притеснили тези тримата: аз съм този, който трябва да живее в съседство с Франк Белароса.

— Имаше ли охрана със себе си? — попита ме Рандъл с жив интерес.

— Всъщност, като споменаваш за това, имаше шофьор, който нареждаше покупките в багажника на колата. Черен кадилак — добавих аз със самодоволна усмивка, за да му покажа отношението си към черните кадилаци.

Мартин изрази учудването си на глас:

— Дали тези хора ходят въоръжени?

Мисля, че в клуба вече ме приемаха като експерт по въпросите на мафията, затова отвърнах:

— Не и доновете. Обикновено не. Те не искат неприятности с полицията.

— Но нали преди няколко месеца Белароса уби някакъв колумбийски наркотрафикант? — рече Рандъл.

Тъй като не исках да изглеждам като държанка на мафията, свих рамене и казах:

— Не знам.

Но всъщност си спомнях какво бяха писали вестниците, през януари струва ми се, защото тогава си бях помислил, че човек с ранга на Белароса трябва да е луд, за да се заеме лично с извършването на убийство.