![Игри на злото [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/0/0/igri-na-zloto-bg-download.jpg)
Игри на злото [bg]
- Автор: Марсонс Анжела
- Серия: Разследванията на инспектор Ким Стоун #2
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-229-7
- Переводчик: Златка Миронова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Игри на злото [bg]». Краткое содержание книги:
— А аз ще ида да докладвам на шефа.
Тя качи стълбите до третия етаж, като вземаше по две стъпала наведнъж и нахълта при началника, без да чука.
Дори и седнал зад бюрото, главен инспектор Удуърд не можеше да прикрие скромния си ръст. Затова пък стойката му беше гордо изправена, а бялата му риза — безупречно изгладена. Карибската му кръв го беше дарила с кожа, която криеше петдесет и трите му години. Удуърд беше започнал кариерата си като патрулиращ униформен по улиците на Улвърхамптън и упорито си беше проправил път нагоре в йерархията във времена, когато полицията далеч не се славеше като политически коректна по отношение на расовите въпроси.
Непоколебимата отдаденост и гордостта от службата му проличаваха и в стъклената витрина, в която беше подредена колекцията му от умалени модели на автомобили: почетно място в нея заемаха полицейските коли.
Началникът взе от бюрото стрес топката си и започна да я стиска ритмично с дясната си ръка.
— Какво знаем до момента?
— Много малко, сър. Разследването едва започва да се очертава.
— От медиите вече ми звъняха. Трябва да им подхвърлим нещичко.
Ким завъртя очи.
— Сър…
Удуърд стисна силно топката.
— Няма да мине номерът, Стоун. Утре, осем часа сутринта. Кратко изявление: труп на мъж и прочие.
Знаеше, че Ким мрази да говори пред журналисти, но периодично го изискваше от нея. Нейните собствени кариерни планове драстично се разминаваха с неговите идеи за бъдещето й в полицията. За Ким да се издига още в йерархията означаваше все повече да се отдалечава от реалната полицейска работа. Още едно стъпало нагоре, и денят й щеше да се състои от съблюдаване на протоколи, политически игри, прикриване на чужди грешки и проклети пресконференции.
Тя понечи да възрази, но началникът поклати недвусмислено глава. Ким премълча: умееше да избира битките си.
— Има ли друго, сър?
Уди остави стрес топката и си сложи очилата.
— Дръж ме в течение.
— Разбира се — отвърна Ким и затвори вратата на кабинета му зад гърба си. Имаше ли друг вариант, освен да го държи в течение!
В стаята долу завари хората от екипа си притеснени.
— Имаме добра и лоша новина — обади се Брайънт, щом срещна погледа й.
— Казвай.
— Идентифицирахме жертвата…, но информацията никак няма да ти хареса.
Десет
Мобилният на Алекс звънна с песента на „Бийтълс“ I Am a Loser и я стресна от сън. Рингтонът беше малка лична шега на доктор Торн — телефонът звънеше така, когато я търсеха от „Хардуик Хаус“. В три часа сутринта обаче това не й се видя никак забавно.
Тя се втренчи за секунда-две в дисплея, овладя се и вдигна, отнемайки думата на Джон Ленън.
— Ало…
— Алекс, Дейвид е. Можеш ли да дойдеш…? — гласът заглъхна и Алекс го чу как вика на някого да прибере Шейн в общата стая. — Виж, стана инцидент между Шейн и Малкълм. Можеш ли да дойдеш?
Интересът на Алекс мигом се изостри.
— Какъв…?
— Ерик, вкарай Шейн вътре и затвори проклетата врата!
Тонът на Дейвид беше изнервен, а някъде зад него се чуваха крясъци.
— Ще ти обясня, като дойдеш.
— Тръгвам веднага.
Алекс се облече бързо, но предвидливо: обу прилепнали джинси, които обгръщаха плътно бедрата и дупето й. Нагоре си облече кашмирения пуловер, който при навеждане напред загатваше недвусмислено деколтето й: изключително полезна дреха за посещение в дом, пълен с наскоро излезли от затвора мъже.
Лек намек за руж и съвсем мъничко червило довършиха внимателно премисления вид на „тъкмо ставам от леглото“. Алекс излезе, като пътьом грабна една празна тетрадка от чекмеджето в кухнята.
Мощният двигател на автомобила й разкъса тишината на закътаната уличка, докато Алекс претегляше на ум вариантите да продължи да работи с „Хардуик Хаус“. Напоследък тя само даваше, но не получаваше нищо в замяна, така че връзката с приюта губеше привлекателността си.
Много внимателно беше подбрала институцията, на която да предложи доброволна помощ в качеството си на специалист-психотерапевт. Беше проучила всички благотворителни каузи в района и „Хардуик Хаус“ се бяха оказали единствените добротворци, чието дело не я отвращаваше напълно.
Отначало се надяваше да попадне на подходящи кандидати за проучването, но скоро установи, че в приюта такива няма, така че бързо се отегчи и вече използваше мъжете там само за да упражнява върху тях манипулативните си техники. Напоследък обаче и това ми доскучава, помисли си Алекс, отби в алеята пред приюта и угаси двигателя. Усещаше, че в най-близко бъдеще с „Хардуик Хаус“ ще се разделят.