![Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/1/2/7/zvezdna-vlna-se-nadiga-startide-rising-bg-download.jpg)
Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 984-483-076-3
- Переводчик: Александър Жеков
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]». Краткое содержание книги:
— Но не си открил нищо, което да противоречи на същата тази хипотеза, нали?
— Не съм. Останките може да са, а може и да не са свързани с единствената легенда, която свързва всички аеробни раси в петте галактики.
— В такъв случай може да сме се натъкнали на останки без почти никаква историческа значимост.
— Наистина. Но може и да сте направили най-голямото археологическо и религиозно откритие на тази епоха. Тази възможност ни помага да си обясним битката, която се провежда в настоящата слънчева система. Отказът на корабната минибиблиотека да предостави повече информация е показателен за това колко много от галактическите култури се интересуват от толкова отдавнашни събития. Докато този кораб е единственият източник на сведения за изоставената флотилия, той ще бъде изкусителна примамка за всяка фанатична раса.
Орли се бе надявал Нис да открие доказателство, правещо тяхното откритие съвсем невинно и незначително. То би помогнало извънземните да ги оставят на мира. Но ако изоставената флотилия наистина бе толкова важна, колкото изглеждаше, „Стрийкър“ трябваше да намери начин да съобщи информацията на Земята и да остави по-умни глави да решават какво да правят с нея.
— Продължавай да размишляваш тогава — каза той на Нис — Междувременно ще направя всичко, което мога, за да отклоня Галактяните от нас. Можеш ли да ми кажеш…
— Разбира се, че мога — прекъсна го Нис. — Коридорът отвън е чист. Не мислиш ли, че ще ти кажа, ако отвън има някой?
Том поклати глава, сигурен, че машината е програмирана да прави това от време на време. Типично за тимбримианците. Най-големите съюзници на Земята всъщност бяха големи шегаджии. Когато дузината други неприятности бъдеха отстранени, той възнамеряваше да се справи с машината с един гаечен ключ и да обясни бъркотията на своите тимбримиански приятели като „нещастен случай“.
Докато вратата се плъзгаше встрани, Том сграбчи рамката и изскочи навън, падайки в сумрачния коридор с таван надолу. Вратата се затвори автоматично. Червените сигнални светлини просветваха на интервали по плавно извиващия се коридор.
Добре, помисли си той. Надеждите ни за бързо измъкване рухнаха, но аз вече съм мислил за други варианти.
Някои от тях бе обсъдил с капитана. Един или два таеше в себе си.
„Ще трябва в движение да измисля още някои“, мислеше си той, знаейки, че случайността променя всички планове. Много вероятно беше нещо съвсем неочаквано да предложи последната реална надежда.
6.
ГАЛАКТЯНИТЕ
Първата фаза на битката представляваше всеобща схватка. Определен брой бойни подразделения се сблъскваха и проучваха, търсейки слабите си места. В орбита вече се носеха разрушени кораби, разкъсани, изкривени и догарящи със зловещ блясък. Светещи облаци от плазма пълзяха по бойното поле, а натрошени метални фрагменти проблясваха при падането си.
На своя флагман една покрита с кожа кралица наблюдаваше мониторите, показващи й бойното поле. Тя лежеше на широка, мека възглавница и замислено поглаждаше кафеникавите люспи по корема си.
Екраните, които заобикаляха канапето на Крат, разкриваха много опасности. На един от мониторите се виждаха извити линии, посочващи зоните на аномална вероятност. Други показваха къде все още съществуваше опасност от психични оръжия.
Групите светлинки бяха другите флотилии, които сега се прегрупираха, тъй като първата фаза на битката наближаваше края си. По фланговете им все още бушуваха сражения.
Крат лежеше на кожена възглавница. Тя премести тежестта си, за да облекчи налягането в третия си корем. Бойните хормони винаги ускоряваха бременността й. Това беше неудобство, което в древни времена бе принудило нейните женски предци да седят в гнездата, оставяйки битките на глупавите мъжки.
Но вече не бе така.
Едно малко, птицеподобно същество се приближи към нея. Крат взе един плод от подноса, който то й поднесе. Захапа го и изсмука соковете, които потекоха по езика и мустаците й. Малкият Форски постави подноса на земята и започна да пее една монотонна балада за радостите от битката.
Естествено, птицеподобните Форски бяха ъплифтирани до пълна разумност. Би било против законите на Ъплифта да се постъпи другояче с подчинена раса. Но въпреки че те можеха да говорят и дори да управляват космически кораб, амбицията за независимост бе отстранена от гените им. Те бяха твърде полезни като домашни животни и шутове, за да бъдат обречени на нещо друго. Приспособимостта можеше да промени техните изящни и интелигентни изяви в тези им функции.