Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
Качих се с тропот по стълбите и отидох право към прозореца. Бутнах металната рамка грубо — прозореца се затвори и стъклото се разтресе.
Гледах към треперещото черно стъкло за един дълъг момент, докато не спря. После въздъхнах и отворих прозореца толкова широко, колкото можеше.
3. Мотиви
Слънцето бе така дълбоко заровено зад облаците, че нямаше начин да познаеш дали е залязло или не. След дългият полет — в преследване на слънцето на запад по начин, който го караше да изглежда като неподвижно в небето — беше особено дезориентиращо; времето ми се струваше странно променливо. Изненадах се, когато горите преминаха в първите сгради, които сигнализираха, че сме почти вкъщи.
— Беше доста тиха — забеляза Едуард. — Да не би да ти е прилошало от летенето?
— Не, добре съм.
— Тъжна ли си, че си тръгваме?
— По-скоро облекчена, отколкото тъжна.
Той повдигна вежди. Знаех, че е безнадеждно и — колкото и да не исках да си го призная — ненужно да го моля да държи очите си на пътя.
— Рене е много по-… схватлива от Чарли в някои начини. Чак се стряскам.
Едуард се засмя.
— Майка ти има доста интересен ум. Почти като на дете, само че много проницателна. Тя вижда нещата по различен начин от другите хора.
Проницателна. Това бе добро описание за майка ми — когато внимаваше. През повечето време Рене бе така погълната от собственият си живот, че почти не забелязваше нищо друго. Но този уикенд ми обръщаше предостатъчно внимание.
Фил беше зает — гимназиалният бейзболен отбор, който тренираше, щеше да играе на плейофите — и да бъде насаме с мен и Едуард само бе изострило фокусът на Рене. Веднага щом прегръдките и писъците на удоволствие бяха престанали, Рене започна да ни наблюдава. И докато ни наблюдаваше, широките й сини очи станаха първо озадачени, а после разтревожени.
Тази сутрин бяхме отишли на разходка по плажа. Тя искаше да ми покаже всички красоти на новият си дом, като все още се надяваше, струва ми се, че слънцето ще ме привлече надалеч от Форкс. Също така искаше и да си поговори насаме с мен, което бе лесно за уреждане. Едуард си бе измислил доклад, като извинение да стои в къщата през деня.
В главата си превъртах наново разговорът…
Рене и аз вървяхме бавно по тротоара, като се опитвахме да стоим в обсегът на сенките на раздалечените едно от друго палмови дървета. Въпреки че беше рано, жегата беше изгаряща. Въздухът беше толкова тежък от влагата, че само вдишването и издишването бе като силово упражнение за дробовете ми.
— Бела? — попита майка ми, като гледаше над пясъка и към леко плискащите се вълни, докато говореше.
— Какво има, мамо?
Тя въздъхна, като избегна погледът ми.
— Тревожа се…
— Какво има? — попитах аз, внезапно разтревожена. — Какво мога да направя?
— Не става дума за мен. — Тя поклати глава. — Тревожа се за теб… и Едуард.
Рене накрая ме погледна, когато каза името му, като лицето й бе извинително.
— Оу — измърморих аз, като фиксирах очите си върху двойка бегачи, които минаваха покрай нас, плувнали в пот.
— Вие двамата сте много по-сериозни, отколкото си мислех — продължи тя.
Намръщих се като бързо превъртях последните два дена в главата си. Едуард и аз едва се бяхме докосвали — поне пред нея. Зачудих се дали Рене също ще ми дръпне една лекция за отговорността. Нямах толкова против, колкото с Чарли. Не беше толкова смущаващо с майка ми. Все пак, аз бях тази, която й бях държала лекции през изминалите десет години, отново и отново.
— Има нещо… странно, по начина, по който сте заедно — промърмори тя, като челото й се свъси над разтревожените й очи. — Начинът, по който те гледа — толкова е… покровителствен. Сякаш ще се хвърли пред куршум, за да те спаси или нещо такова.
Засмях се, въпреки че не можех да вдигна очи и да я погледна.
— Това лошо ли е?
— Не. — Тя се намръщи, докато търсеше правилните думи. — Просто е различно. Толкова е чувствителен около теб… и много внимателен. Имам чувството, че не разбирам напълно връзката ви. Сякаш има някаква тайна, която пропускам…
— Мисля, че си измисляш работи, мамо — казах бързо, като се опитвах да поддържам гласът си лек. Имаше пърхане в стомахът ми. Бях забравила колко бе прозорлива майка ми. Нещо в семплото й виждане на света преминаваше през всички разсейки и пронизваше нещата право в истинската им същност. Това никога не бе било проблем преди. Досега никога не съм имала тайна, която да не мога да й кажа.
— Не е само него. — Тя изви отбранително устни. — Иска ми се да можеш да се видиш как се движиш около него.