Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
Благодарение на Чарли бях изплашена и угрижена. Бях написала домашните си и не се чувствах достатъчно поумняла, за да чета или слушам музика. Помислих дали да не се обадя на Рене с новините за посещението ми, но тогава се сетих, че беше 3 през нощта във Флорида и тя щеше да спи вече.
Можех да се обадя на Анджела, предполагам.
Но внезапно разбрах, че Анджела не беше човека, с който исках да поговоря. С който имах нужда да говоря. Гледах през черния прозорец, хапейки устни. Нямах си и на представа колко дълго съм стояла там, претегляйки плюсовете и недостатъците — да направя правилното нещо за Джейкъб, да видя моя най-добър приятел, да бъда добър човек срещу това да разгневя Едуард. Десет минути може би. Достатъчно, за да реша че плюсовете бяха достоверни, а минусите — не. Едуард беше загрижен единствен за сигурността ми и аз знаех, че няма никакъв проблем от тази страна. Телефона не помагаше, Джейкъб отказваше да ми отговори, откакто Едуард се върна. Освен това, имах нужда да го видя — да видя начина, по който се усмихваше. Имах нужда да заменя ужасния спомен на неговото измъчено от болка лице, ако някога щях да имам спокойна съвест.
Имах около час най-вероятно. Можех набързо да се отбия до Ла Пуш и да се върна преди Едуард да е осъзнал, че ме е нямало. Беше след вечерния ми час, но дали на Чарли щеше да му пука, след като Едуард не е замесен? Имаше един начин да разбера.
Взех якето си и пухнах ръцете в ръкавите си докато слизах по стълбите. Чарли отмести поглед от играта, гледайки подозрително.
— Ще има ли някакъв проблем, ако ида да видя Джейк тази вечер? — попитах задъхано. — Няма да се бавя.
Веднага след като споменах Джейк, изражението на Чарли се успокои в самодоволна усмивка. Не беше изненадан да види, че неговите думи са ми повлияли толкова бързо.
— Разбира се. Няма проблем. Остани, колкото желаеш.
— Благодаря, тате! — казах, излизайки от вратата.
Като някой беглец, не можах да не се обърна няколко пъти преди да се кача в пикапа, но нощта беше толкова тъмна, че наистина нямаше нужда. Трябваше да си проправям път като се държах за дръжката. Очите ми тъкмо бяха започнали да свикват, докато мушках ключа в стартера. Завъртях го наляво, но вместо да чуя ревящия звук за живот, двигателят просто се задави. Опитах още веднъж, но със същия резултат. Едно малко движение през периферното ми зрение ме накара да подскоча. Изкрещях, когато видях, че не съм сама в пикапа. Едуард седеше неподвижно, немощна ярка светлина в тъмното, само ръцете му се движеха, докато обръщаше мистериозна черна кутия. Той се взираше в кутията, когато проговори.
— Алис се обади — промърмори той.
Алис! По дяволите, бях забравила да я включа в плановете си. Явно той й бе казал да ме наблюдава.
— Тя много се притесни, когато бъдещето ти внезапно изчезна.
Очите ми се разшириха в изненада.
— Защото не може да вижда вълците, нали знаеш — обясни с същото ниско мърморене. — Или забрави за това? Когато решиш да смесиш твоята съдба с тяхната, ти също изчезваш. Осъзнавам, че няма откъде да знаеш това. Но можеш ли да разбереш защо това ме прави малко… загрижен? Алис те вижда да изчезваш, а не може дори да каже дали ще се върнеш вкъщи или не. Твоето бъдеще изчезна също като тяхното. Не сме сигурни защо е това. Някаква естествена защита, с която са родени? — той говореше, сякаш обясняваше на себе си, все още гледайки към частта от моя двигател като я завъртя в ръцете си. — Това не изглежда много добре, откакто нямам никакъв проблем с разчитането на мислите им. Поне на Блек. Карлайл смята, че техният живот се е променил, заради тяхната трансформация. По-скоро е като неволна реакция, отколкото решение. Крайно непредсказуемо и променя всичко в тях. В един момент, когато се преобразяват, всъщност те дори не съществуват. Бъдещето не може да ги задържи…
Слушах размишленията му безмълвна.
— Ще оправя колата ти навреме за училище, в случай, че искаш да караш сама — увери ме след минута.
Попарена, взех ключовете си и тихо излязох от пикапа.
— Затвори прозореца, ако не ме искаш тази нощ. Ще разбера — прошепна той точно преди да блъсна вратата.
Влязох в къщата, блъскайки и тази врата.
— Какво не е наред? — Чарли попита от канапето.
— Пикапът не иска да запали — изръмжах.
— Искаш ли да го погледна?
— Не! Ще опитам пак сутринта.
— Искаш ли да използваш моята кола?
Не трябваше да използвам патрулката му. Чарли явно беше доста отчаян да ме заведе в Ла Пуш. Почти толкова, колкото бях и аз.
— Не. Изморена съм — измърморих — Лека.