Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
Само на интересуващи се… На Хари не му се мислеше колко ли злато ще струва „Светкавицата“. През целия си живот нищо не си бе пожелавал толкова силно, но досега не беше губил мач по куидич със своята „Нимбус две хиляди“. И какъв беше смисълът да изразходва всичките си запаси от трезора в „Гринготс“ за „Светкавицата“, след като вече си имаше много добра метла? Хари не попита за цената на метлата, но почти всеки ден се връщаше само да я погледа. Ала имаше доста неща, които все пак трябваше да си купи. В аптеката попълни запасите си от съставки за отварите, а тъй като униформеното му наметало вече му бе окъсяло с десетина сантиметра и на дължина и на ръцете, той посети и магазина „Мадам Молкин — одежди за всякакви случаи“ и си купи друго. Но най-важното беше да си набави учебниците, включително и по двата предмета — грижа за магически създания и пророкуване.
Хари остана много изненадан, като погледна витрината на книжарница „Флориш и Блотс“. Вместо обичайно изложените книги за магии със златни кантове сега зад стъклото имаше грамадна желязна клетка, побрала стотина екземпляра от „Чудовищна книга за чудовища“. Навсякъде хвърчаха скъсани страници, докато книгите се боричкаха — ту вкопчени ожесточено, ту яростно захлопващи се една в друга.
Хари извади от джоба си списъка и го прегледа за първи път. „Чудовищна книга за чудовища“ бе означена като учебник по предмета грижа за магически създания. Едва сега разбра защо Хагрид му бе писал, че книгата ще му е полезна. Олекна му, защото все се чудеше дали Хагрид не очаква от него помощ за някое ужасно ново домашно чудовище.
Щом Хари влезе в книжарницата, управителят забърза насреща му.
— От „Хогуортс“ ли сте? — нервно попита той. — Идвате да си вземете новите книги, нали?
— Да — каза Хари. — Трябва ми…
— Отдръпнете се — рязко каза управителят и го бутна встрани.
После извади чифт плътни ръкавици, хвана дълъг възлест бастун и се отправи към вратата на клетката с чудовищните книги.
— Почакайте — спря го Хари, — аз вече имам една от тези.
— Така ли? — Огромно облегчение се разля по лицето на книжаря. — Слава на небесата, защото от сутринта вече ме ухапаха на пет места!
Силен звук от скъсана хартия разцепи въздуха — две от чудовищните книги бяха хванали трета и я разкъсваха.
— Спрете! Спрете! — развика се управителят, пъхна бастуна между решетките и раздели книгите. — Повече никога няма да приема такава стока, никога! Истинска лудница! Мислех, че най-страшното беше, когато купихме двеста екземпляра от „Невидима книга за невидимото“ — струваха ни цяло състояние и така и не ги намерихме… Е, с какво друго мога да ви бъда полезен?
— Ами… — Хари плъзна поглед по списъка си с книги. — Трябва ми „Разбулване на бъдещето“ от Касандра Ваблатска.
— Аха, започвате да учите пророкуване, нали? — каза книжарят, като свали ръкавиците си и поведе Хари към задната част на магазина, където имаше цял кът, посветен на ясновидството.
Върху малка масичка бяха натрупани купчина томове като „Предсказване на непредсказуемото: как да се защитим от изненади“ и „Счупени кълба: когато късметът ни напусне“.
— Ето я — каза книжарят, който се бе качил на една стълбичка и смъкна една дебела книга с черна подвързия. — „Разбулване на бъдещето“. Много добро ръководство за основните гадателски методи — гледане на длан, на кристално кълбо, на птичи вътрешности…
Ала Хари не го слушаше. Погледът му бе спрял върху друга книга между изложените — „Прокоби за смърт: какво да правим, като разберем, че идва най-лошото“.
— О, на ваше място не бих чел това! — обади се един от продавачите, като видя накъде гледа Хари. — Ще ви се привиждат прокоби навсякъде, всеки би се уплашил до смърт от това.
Но Хари не отместваше поглед от корицата на книгата. На нея имаше черно куче, голямо колкото мечка, със светещи очи. Стори му се познато отнякъде…
Продавачът пъхна в ръцете му „Разбулване на бъдещето“.
— Нещо друго? — попита той.
— Да — каза Хари, като едва откъсна очи от тези на кучето и замаяно прегледа списъка с книги. — Ъъъ… трябва ми и „Ръководство по трансфигурация“ за напреднали, както и „Класически заклинания (за трети курс)“.
Десет минути по-късно Хари излезе от „Флориш и Блотс“ с новите си книги под мишница и се запъти към „Продънения котел“, като почти не забелязваше къде върви и се блъсна в няколко минувачи.