Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))». Краткое содержание книги:
— Съобщение, каквото не съм предавал — заяви Паркър разпалено. — Цяла вечер не съм се приближавал до телефона. Останалите могат да потвърдят това.
— Много странно. Звучеше ли като гласа на Паркър, докторе?
— Хм… не съм забелязал. Не се усъмних, право да ви кажа.
— Естествено. Е, значи се качихте тук, разбихте вратата и намерихте клетия мистър Акройд в това състояние. От колко време е мъртъв според вас, докторе?
— Най-малко от половин час… а може и повече — отговорих аз.
— Вратата била заключена отвътре, казвате? А прозорецът?
— Лично аз го затворих и зарезих по-рано тази вечер по молба на мистър Акройд.
Инспекторът се приближи до прозореца и дръпна завесите.
— Да, ама сега е отворен — забеляза той.
Наистина прозорецът беше отворен, като долната му рамка беше вдигната доколкото е възможно.
Инспекторът извади едно джобно фенерче и освети с него външната страна на перваза.
— Несъмнено оттук е излязъл — забеляза той — и е влязъл. Вижте тука.
Под светлината на силно фенерче се виждаха няколко ясно очертани следи от стъпки. Изглежда, бяха от обувки с гумени подметки. Една особено отчетлива следа сочеше навътре, другата, която леко се застъпваше с нея, сочеше навън.
— Ясно като бял ден — каза инспекторът. Липсват ли някакви ценности?
Джофри Реймънд поклати отрицателно глава.
— И да липсват, не можем да установим това. Мистър Акройд никога не държеше нещо особено ценно в тази стая.
— Хм — промърмори инспекторът. — Човек намира отворен прозорец. Прескача, вижда мистър Акройд седнал там… може би заспал. Човекът го промушва изотзад, после се уплашва и офейква. Но оставя доста отчетливи следи. Сигурно ще го хванем без особено затруднение. Не са ли се въртели наоколо подозрителни непознати лица?
— О! — възкликнах внезапно. — Какво има докторе?
— Тази вечер срещнах един човек… тъкмо когато излизах от пътната врата. Попита ме за пътя към Фърнли Парк.
— По кое време беше?
— Точно в девет часа. Чух да бие часовникът, когато излизах от вратата.
— Можете ли да го опишете?
Описах го, доколкото ми беше възможно. Инспекторът се обърна към иконома:
— Приближавал ли се е до парадния вход някой, който да отговаря на това описание?
— Не, сър. Никой не е влизал в къщата тази вечер.
А през задния вход?
— Мисля, че не, сър, ала ще проверя.
Той тръгна към вратата, но инспекторът протегна едрата си ръка.
— Благодаря, няма нужда. Аз сам ще проверя. Първо искам обаче да определим малко по-точно часовете. Кога и кой е видял За последен път мистър Акройд жив?
— Изглежда, че аз — казах, — когато излизах в… чакайте да помисля… около девет без десет минути. Каза ми, че не искал да го безпокоят, а аз повторих това нареждане пред Паркър.
— Точно така, сър — потвърди почтително Паркър.
— Мистър Акройд положително е бил жив в девет и половина — — обади се Реймънд, защото чух гласа му тук.
— На кого говореше?
— Това вече не зная. Разбира се, в момента помислих, че д-р Шепърд е при него. Исках да го попитам за едни документи, с които се занимавах, но когато чух гласовете, спомних си: той бе казал, че иска да говори с д-р Шепърд, без да го безпокоят, и пак се отдалечих. Ала сега май се оказва, че докторът вече си е бил отишъл?
Кимнах утвърдително.
— Бях си в къщи към девет и четвърт — казах аз. — Не съм излизал до получаването на съобщението по телефона.
— Кой може да е бил при него в девет и половина? — запита инспекторът. — Не сте ли били вие, мистър… хм…
— Майор Блънт — обадих се аз.
— Майор Хектор Блънт? — попита инспекторът и в гласа му се промъкна нотка на уважение.
Блънт само кимна утвърдително с глава.
— Струва ми се, че и по-рано сме се виждали тук, сър — каза инспекторът. — За момент не можах да ви позная, ала вие бяхте отседнали у мистър Акройд преди една година, през май.
— Юни — поправи Блънт.
— Точно тъй, юни беше. Значи, както казах, вие не сте били при мистър Акройд в девет и половина тази вечер?
Блънт поклати отрицателно глава.
— Изобщо не съм го виждал след вечеря — призна той.
Инспекторът се обърна отново към Реймънд:
— А вие, сър, не дочухте ли нещо от разговора, който се водеше?
— Долових само откъслек — отговори секретарят — като предполагах, че при мистър Акройд е д-р Шепърд, този откъслек ми се стори много странен, Доколкото мога да си спомня, точните думи бяха следните. Говореше мистър Акройд. „Бъркането в моята кесия зачести толкова много напоследък — точно така казваше, напоследък, — че, боя се, не ще мога да изпълня вашето искане…“ Тутакси се отдръпнах, разбира се, така че не можах да чуя нищо повече. Но доста се учудих, понеже д-р Шепърд…