Тъжният клоун
- Автор: Ангелов Илия
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тъжният клоун». Краткое содержание книги:
Посетителят обаче нахално продължи:
— Но г-н Парцалев, аз само с добри намерения ви правя това предложение. Зная, че тази сума не е непосилна за вас. Напротив: дори е малка за такъв известен актьор като вас.
Тези думи още повече вбесиха Парцалев. След като изведох посетителя от гримьорната, Парцалев ми рече:
— Видя ли за какви ни мислят, че сме много богати и спим върху купища пари.
Настроението на Парцалев се оправи едва когато излезе на сцената.
Когато вземаше хонорари Парцалев никога не броеше парите си пред касата. Оставяше щедри бакшиши. Парите си носеше в една чантичка тип „Борсалино“. За толкова години сме сменили толкова хотели, но никога нито стотинка не му изчезна. Веднъж той сподели:
— Има три неща, които човек не може да си купи с пари. Едното от тях е здравето. Второто е, че с пари не можеш да накараш някой да те обича, ама искрено и много. Да те обичат, защото имаш пари е гадно, низко и печално. Третото е истинското приятелство. То със пари също не се купува. Ако не е истинско, един ден то се разваля и нищо не може да помогне.
Парцалев се въздържаше да дава заеми, защото често пъти парите не му бяха връщани. Но когато даваше, не искаше лихва. Борчовете на хората бяха записвани в специално тефтерче. Тези, които му връщаха парите им слагаше знак плюс, а на другите — минус.
Парцалев не се държеше дребнаво, когато ставаше въпрос за пари. Спомням си веднъж след концерти в Кюстендил, тамошният директор на „Концертна дирекция“ Георги Георгиев не ни плати договорените хонорари, въпреки, че приходите от спектаклите бяха доста големи. При срещата с Георгиев, Парцалев бе много въздържан и точен:
— Вижте какво, аз нямам нужда от пари и не играя заради тях. Ако ми бяхте казали от самото начало, че има някаква трудност с хонорарите, нямаше да искаме нищо.
След кратка пауза Парцалев рече:
— Ние с илюзиониста Магистър Илма решихме, ако ни дължите някакви хонорари за участието, да ги преведете на някое читалище.
Месец и половина след този разговор получихме запис с възможно най-ниските хонорари. Но най-смущаващото беше, че само след около 30 дни от този случай, Георгиев има нахалството да ни покани отново в града по повод предстоящите празнични дни „Кюстендилска пролет“. Той се аргументира, че ще има чужди дипломати и дори безпардонно звънеше по телефона и ме убеждаваше да склоня актьора да участва. Веднъж на телефона се случи самият Парцалев. Той го отряза:
— Когато поставя кръст някъде, не гостувам повече там. Въпросът е приключен.
Парцалев обичаше да влага парите си в златни бижута. Страстта му към украшенията и накитите беше пословична. Винаги носеше 5–6 златни пръстена, които сменяше постоянно. Само един единствен пръстен, никога не слизаше от ръката му. Той казваше, че този пръстен с брилянти е принадлежал някога на цар Фердинанд. Колко е истина това аз не можах да разбера. Почти никога не сваляше и любимия си медальон „Вяра, Надежда и Любов“. Имаше и две масивни златни гривни. Едната много лесно се откачваше от предпазната верижка. Времето все не ни стигаше да я занесем на златар за поправка. Така след едно представление в Софийския цирк гривната се загуби. Парцалев запази спокойствие, но личеше, че му е много криво.
Като всеки човек, Парцалев не обичаше загубите. Веднъж, на път за София се отбихме в Ботевград, където от един магазин Парцалев купи пастърма, луканка и три кутии черен хайвер. Тези стоки по онова време бяха изключително дефицитни и продавачките му ги извадиха изпод тезгяха. Отбихме се да обядваме в ресторанта на Витиня. Чак когато пристигнахме в столицата и качвахме багажа у Парцалеви, разбрахме, че сме загубили пакета с пастърмата. Парцалев с чувство за хумор рече:
— Не ме е яд за пастърмата, ами ме е яд за това, че който я е намерил, няма да може да я нареже толкова тъничко, колкото аз.
ПАРЦАЛЕВ НА ПЕТДЕСЕТ ГОДИНИ
Ето, че дойде и годишнината, когато Парцалев навърши кръгли 50 години. Имах за задача да избера мястото на честването. На него, от една страна му се искаше това да стане много тържествено, а от друга, имаше скрупули как ще го изтълкуват хората. Спряхме се на Плевен, където той беше завършил средното си образование. Кмет на града по това време бе Стефан Нинов, известен на съгражданите си като „Къртицата“, защото за кратко време беше разкопал и оправил центъра и улиците на Плевен. По-късно Нинов стана и кмет на Столична голяма община. Тържеството беше организирано четири дни след рождената дата на Парцалев 16 юни. Това бе много мило тържество, наситено с много поздравления, подаръци и богата програма. Усмивката не слизаше от лицето на Парцалев. Със специално внимание беше оградено и семейство Парцалеви, заедно със зетя и сестрата на Георги. Сред телеграмите с поздравления отсъстваха задължителните в такива случаи приветствия от Тодор Живков и тогавашния Комитет за култура. Плевенският кмет Нинов зачете Парцалев и лично го поздрави. Актьорът получи толкова много цветя, че нямахме възможност да вземем всички букети и да ги отнесем в град Левски, въпреки че пътувахме с четири коли. Към единайсет и половина през нощта, след края на тържеството, Парцалев покани много от гостите си на малък коктейл в залата на читалището.