Смъртта идва като завършек

— Млъкни!

Тя рязко отвърна поглед от него. После повдигна рамене, обърна се и заслиза по пътечката.

Ренизенб въздъхна облекчено.

— Слава богу, че си тръгна — възкликна тя също като децата. — Ти я изплаши, Хори.

— Да… А теб изплаших ли те, Ренизенб?

— Н-не… — прозвуча малко несигурно гласът й. — Това, което каза, е истина, само че аз никога по-рано не се бях замисляла. Баща ми е погребален жрец.

Хори каза с внезапна горчивина:

— Цял Египет е обхванат от смъртта! И знаеш ли защо, Ренизенб? Защото ние имаме очи на главата си, но нямаме в съзнанието си. Докато сме живи, не ни занимава никаква друга мисъл, освен една — животът след смъртта. И си го представяме ясно само като продължение на вече известния ни. В действителност обаче не вярваме в Бога.

Ренизенб го погледна удивена:

— Как можеш да говориш така, Хори? Та ние имаме много, много богове — толкова много, че не зная имената на всичките. Тъкмо снощи си приказвахме кои богове предпочитаме. Собек беше изцяло за Сехмет (Богиня на войната. Бел. прев.), а Кайт винаги се моли на Мескант. Камени се кълне в Тот (Бог на словото. Бел. прев.), което е естествено за един книжовник. Сатипи е за сокологлавия Хор (Бог на мисълта, от него произлезли първите четири династии фараони. Бел. прев.) и за нашата тукашна Мерезер (Или Меретзегер — богиня на мълчанието с образ на кобра. Бел. прев.). Яхмос казва, че Пта трябва да бъде боготворен, защото е създал всички неща. Аз лично обичам Изида (Съпруга на Озирис, бога на подземното царство. Бел. прев.). А Хенет е изцяло за нашия местен бог Амон. Според нея сред жреците се ширело мнение, че един ден Амон ще бъде най-великият бог в целия Египет — затова тя му прави дарове отсега, докато е още малък бог. А също и Ра, богът на Слънцето, и Озирис, пред когото се претеглят сърцата на умрелите.

Ренизенб спря задъхана. Хори й се усмихваше:

— А каква е разликата между един бог и един човек?

Тя го погледна:

— Боговете са… те са магически!

— Това ли е всичко?

— Не знам какво имаш предвид, Хори.

— Имах предвид, че за теб бог е само мъж или жена, който може да направи някакви неща, каквито мъжете и жените не могат.

— Говориш твърде странно! Не мога да те разбера.

Тя го погледна объркано, после отмести поглед надолу към селото, вниманието й беше привлечено от нещо друго.

— Виж — възкликна тя, — Нофрет разговаря със Собек. Усмихва се. О!…- тя внезапно затаи дъх. — Не, нищо. Помислих, че той посегна да я удари. Тя се връща в къщата, а той се качва насам.

Собек пристигна с вид на буреносен облак.

— Дано някой крокодил изяде тази жена! — викна той. — Баща ми е изглупял повече от обикновено, когато я е взел за наложница!

— Какво ти каза? — полюбопитства Хори.

— Обиди ме, както винаги! Попита ме дали баща ми ще ме остави пак да продавам дървения материал. Езикът й хапеше като змийски. Искаше ми се да я убия.

Той обходи площадката, откърти парче от скалата и го захвърли надолу към селото. Звукът, с който камъкът изтрополи надолу по склона, изглежда му хареса. Откърти по-голямо парче и отскочи назад — отдолу се беше намотала една змия с повдигната глава. Тя се изправи, съскайки, и Ренизенб видя, че е кобра.