Смъртта идва като завършек
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта идва като завършек». Краткое содержание книги:
— Значи тук се спотайваш всеки ден, Ренизенб?
Ренизенб не отговори. Тя изпитваше гняв, чувстваше се победена като дете, което не иска да бъде открито.
Нофрет се огледа отново:
— Това ли е прочутата гробница?
— Щом казваш, Нофрет — рече Хори.
Тя го погледна и котешката й уста се изви в усмивка.
— Не се съмнявам, че я намираш полезна, Хори. Бил си добър в сметките, чувам.
В гласа й се прокрадна злоба, но Хори остана безмълвен, със своята тиха, спокойна усмивка на лицето си.
— Тя е полезна за всички ни… Смъртта винаги е полезна.
Нофрет потрепера и бързо се озърна, очите й пробягаха покрай масите за жертвоприношения, входа за светилището и фалшивата врата. Тя викна остро:
— Мразя смъртта!
— Напротив — гласът на Хори беше спокоен. — Смъртта е главният източник на богатствата тук, в Египет. Тя е купила накитите, които носиш, Нофрет. Смъртта те храни и облича.
Тя го погледна:
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че Имхотеп е жрец на Ка, погребален жрец — всичките му земи, целият му добитък, дървен материал, лен, ечемик са дарение за гробницата.
Той спря, после машинално продължи:
— Странен народ сме ние, египтяните. Обичаме живота, а отрано започваме да се стягаме за смъртта. Ето къде отива богатството на Египет — в пирамиди, в гробници, в дарения за гробници.
Нофрет го прекъсна с висок глас:
— Няма ли да спреш да говориш за смъртта, Хори! Не ми е приятно!
— Защото си истинска египтянка, защото обичаш живота, защото — понякога — чувстваш сянката на смъртта съвсем близо…
— Млъкни!
Тя рязко отвърна поглед от него. После повдигна рамене, обърна се и заслиза по пътечката.
Ренизенб въздъхна облекчено.
— Слава богу, че си тръгна — възкликна тя също като децата. — Ти я изплаши, Хори.
— Да… А теб изплаших ли те, Ренизенб?
— Н-не… — прозвуча малко несигурно гласът й. — Това, което каза, е истина, само че аз никога по-рано не се бях замисляла. Баща ми е погребален жрец.
Хори каза с внезапна горчивина:
— Цял Египет е обхванат от смъртта! И знаеш ли защо, Ренизенб? Защото ние имаме очи на главата си, но нямаме в съзнанието си. Докато сме живи, не ни занимава никаква друга мисъл, освен една — животът след смъртта. И си го представяме ясно само като продължение на вече известния ни. В действителност обаче не вярваме в Бога.
Ренизенб го погледна удивена:
— Как можеш да говориш така, Хори? Та ние имаме много, много богове — толкова много, че не зная имената на всичките. Тъкмо снощи си приказвахме кои богове предпочитаме. Собек беше изцяло за Сехмет (Богиня на войната. Бел. прев.), а Кайт винаги се моли на Мескант. Камени се кълне в Тот (Бог на словото. Бел. прев.), което е естествено за един книжовник. Сатипи е за сокологлавия Хор (Бог на мисълта, от него произлезли първите четири династии фараони. Бел. прев.) и за нашата тукашна Мерезер (Или Меретзегер — богиня на мълчанието с образ на кобра. Бел. прев.). Яхмос казва, че Пта трябва да бъде боготворен, защото е създал всички неща. Аз лично обичам Изида (Съпруга на Озирис, бога на подземното царство. Бел. прев.). А Хенет е изцяло за нашия местен бог Амон. Според нея сред жреците се ширело мнение, че един ден Амон ще бъде най-великият бог в целия Египет — затова тя му прави дарове отсега, докато е още малък бог. А също и Ра, богът на Слънцето, и Озирис, пред когото се претеглят сърцата на умрелите.
Ренизенб спря задъхана. Хори й се усмихваше:
— А каква е разликата между един бог и един човек?
Тя го погледна:
— Боговете са… те са магически!
— Това ли е всичко?
— Не знам какво имаш предвид, Хори.
— Имах предвид, че за теб бог е само мъж или жена, който може да направи някакви неща, каквито мъжете и жените не могат.
— Говориш твърде странно! Не мога да те разбера.
Тя го погледна объркано, после отмести поглед надолу към селото, вниманието й беше привлечено от нещо друго.
— Виж — възкликна тя, — Нофрет разговаря със Собек. Усмихва се. О!…- тя внезапно затаи дъх. — Не, нищо. Помислих, че той посегна да я удари. Тя се връща в къщата, а той се качва насам.
Собек пристигна с вид на буреносен облак.
— Дано някой крокодил изяде тази жена! — викна той. — Баща ми е изглупял повече от обикновено, когато я е взел за наложница!
— Какво ти каза? — полюбопитства Хори.
— Обиди ме, както винаги! Попита ме дали баща ми ще ме остави пак да продавам дървения материал. Езикът й хапеше като змийски. Искаше ми се да я убия.
Той обходи площадката, откърти парче от скалата и го захвърли надолу към селото. Звукът, с който камъкът изтрополи надолу по склона, изглежда му хареса. Откърти по-голямо парче и отскочи назад — отдолу се беше намотала една змия с повдигната глава. Тя се изправи, съскайки, и Ренизенб видя, че е кобра.