Няма втори шанс [No Second Chance - bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерия Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Няма втори шанс [No Second Chance - bg]». Краткое содержание книги:
Тиктакането се усилваше, ставайки все по-настоятелно.
Някой бе убил жена ми. Някой бе похитил детето ми. През последните няколко дни все се питах защо — защо точно нас? — без да си позволявам набези в дълбините на самосъжалението. Но отговорът не идваше. Не виждах мотив и това навярно бе най-плашещото. Може и да няма причина, а чисто и просто да е лош късмет.
Лени гледаше право пред себе си и чакаше. Тик-так-тик-так.
— Ще взема да им кажа — промълвих.
Реакцията им ме изненада. Бяха обзети от паника.
Разбира се, Ригън и Тикнър се опитаха да я прикрият, но телесният им език ги издаваше — очите им запремигваха, ъгълчетата на устите им се стегнаха, гласовете им внезапно придобиха школуван тембър на водещи забавно радиопредаване. Просто разполагаха с прекалено ограничено време за действие. Тикнър бързо набра номера на специалиста от ФБР по водене на преговори при отвличания, за да поиска официално помощта му. Ригън се свърза с полицейските си колеги в Парамъс. Щом приключи разговора, Тикнър се обърна към мен:
— Ще осигурим хора, които да покрият района на мола. Дискретно, разбира се. Ще направим опит да подсигурим всеки изход по магистрала номер седемнайсет и в двете посоки със служители в коли. Ще поставим хора вътре в мола по всичките му входове. Но искам да ме чуете много внимателно, доктор Сейдман. Нашият специалист казва, че трябва да опитаме да го задържим. Може би ще убедите похитителя да отложи…
— Не — отсякох.
— Те няма да избягат току-така — възрази Тикнър. — Нали искат парите.
— Дъщеря ми е с тях от почти три седмици. Няма да отлагам нищо.
Той кимна недоволно, опитвайки се да запази спокойствие.
— Тогава искам да сложа човек в колата при вас.
— Не.
— Той ще се скрие на пода отзад.
— Не — натъртих.
— Или още по-добре — пробва се Тикнър с нова идея, — правили сме го преди — ще кажем на похитителя, че не можете да шофирате. По дяволите, та нали току-що излизате от болницата. Ще сложим някой от нашите хора да кара колата. Казваме, че ви е братовчед.
Погледнах намръщено към Ригън.
— Не казахте ли, че според вас сестра ми има пръст в това?
— Възможно е, да.
— Не смятате ли, че тя ще знае дали човекът ми е братовчед или не?
Тикнър и Ригън се поколебаха, след което кимнаха единодушно.
— Има логика — отбеляза Ригън.
Лени и аз се спогледахме. Ето на какви професионалисти поверявах живота на Тара. Мисълта не бе успокояваща. Тръгнах към вратата.
Тикнър сложи ръка на рамото ми.
— Къде отивате?
— Къде, по дяволите, мислите, че отивам?
— Защо не поседнете, доктор Сейдман?
— Нямам време — възразих. — Трябва да потеглям натам. Може да има задръстване.
— Можем да разчистим движението.
— Да бе, и това няма да изглежда подозрително — натъртих.
— Силно се съмнявам, че той ще тръгне след вас оттук.
Обърнах се рязко към него.
— И бихте подложили живота на детето ми на този риск?
Замълча достатъчно дълго.
— Вие май не разбирате — продължих, гледайки го право в лицето. — Не ми пука нито какво ще стане с парите, нито дали онези ще се измъкнат. Просто искам да си върна дъщерята.
— Това го разбираме — вметна Тикнър. — Но вие забравяте нещо.
— Какво?
— Бихте ли седнали, ако обичате?
— Вижте, направете ми една услуга, става ли? Оставете ме да стоя прав. Аз съм лекар. Знам по-добре от всеки как се съобщават „лоши новини“. Тъй че не ме баламосвайте.
Тикнър вдигна дланите си нагоре и произнесе:
— Имате право. — Пое дъх дълбоко и продължително. Тактика на отлагане. Само че на мен не ми беше до тактики.
— И тъй, казвайте, каквото ще казвате — подканих го.
— Които и да са извършили това — поде той, — същите типове са ви простреляли. Убили са съпругата ви.
— Това ми е ясно.
— Не мисля, че ви е ясно. Помислете само за секунда върху следното: просто не можем да ви оставим да тръгнете сам. Който го е извършил, се е опитал да ви очисти. Стреляли са по вас два пъти и са ви зарязали, мислейки ви за мъртъв.
— Марк — намеси се Ригън, приближавайки ме. — Вече ви поднесохме няколко твърде смели теории. Проблемът е, че те са само теории. Не знаем какво целят онези. Може да е просто отвличане, но ако е такова, то не прилича на нито едно, с което сме си имали работа. — Бе сменил маската на служебното лице, водещо разпита, с тази на човек, който сваля картите — с вдигнати нагоре вежди, като израз на откритост. — Със сигурност знаем само, че са се опитали да ви убият. Човек не убива родителите, ако гони само откуп.