Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Можете да прочете в „Десетте Мисли на Суфиите“, че съвършенството се достига чрез освобождаване от лъжовното его. Лъжовно его е това, което не принадлежи на настоящето Его и което Егото погрешно приема за свое собствено същество. Когато човек достигне до по-пълно осъзнаване на живота, тогава лъжовното его се унищожава. За да се анихилират тялото или умът, човек трябва да анализира себе си и да си зададе въпроса: „Къде се намирам? Има ли някакво индивидуално същество, стоящо зад всичко външно? Ако аз съществувам като индивидуалност, на мен ми е нужно да намеря реалното себе си“. Тогава възниква въпросът: как да го намеря?
Ако човек осъзнае и реализира това, тогава работата му на духовния път е изпълнена. За да заставим очите да видят сами себе си е необходимо да вземем огледало и да погледнем тяхното отражение, така и за да заставим реалното същество да се прояви, цялото същество, тяло и ум трябва да станат подобни на огледало, за да може в тях това реално същество да види себе си и да осъзнае своето независимо битие. Това, което постигаме по пътя на посвещението, чрез медитация, чрез Духовни практики, е опит да превърнем себе си в съвършено огледало.
За да се обясни тази идея, факирите и дервишите разказват една история. Веднъж лъвът, странствайки из пустинята, забелязал малко лъвче, играещо с овце. Така се случило, че малкото лъвче било възпитавано заедно с овцете и нямало възможност или случай да осъзнае кой е. Лъвът бил много учуден, виждайки как лъвчето се изплашило от него и избягало с такъв страх, какъвто изпитвали и овцете. Лъвът скочил в средата на овчето стадо и изревал: „Стой! Стой!“ Но овцете бягали и малкото лъвче също бягало. Лъвът преследвал само лъвчето, а не овцете и казвал: „Почакай, искам да говоря с тебе“. Малкият отговарял: „Аз треперя, аз се боя, не мога да застана пред теб“. Лъвът казал: „Защо бягаш заедно с овцете, ти самият си малък лъв“. „Не — отговорило лъвчето — аз съм овца, аз треперя, аз се боя от теб, пусни ме, нека да замина с овцете“. „Да тръгваме, — казал лъвът, — ела с мен, ще ти покажа кой си, преди да те пусна“. Треперейки безпомощно, малкият лъв го последвал към езерото. Там лъвът казал: „Погледни ме, погледни и себе си. Нима не си приличаме, нима ние не сме близки? Ти не приличаш на овца, ти приличаш на мен“.
Това, на което се учим по време на целия духовен процес, е разрушаване на илюзията за лъжовното его. Анихилацията на лъжовното его е разрушаване на неговата илюзорност. Когато веднъж илюзиите бъдат разрушени, тогава истинното его осъзнава собственото си достойнство. Именно чрез това осъзнаване душата влиза в царството Божие, именно в това осъзнаване душата се ражда отново и това раждане отваря врати към небесата.
За да осъзнае себе си, за да съществува, душата не се нуждае от ум и от тяло, не зависи от тях в своето битие, в своя живот, както очите не зависят от огледалото — те се нуждаят от него само за да видят своето отражение. Без него виждат целия свят, но никога не виждат самите себе си. Интелектът също не може да осъзнае себе си дотогава, докато пред него не се появи нещо разбираемо, което да може да задържи — само тогава интелектът реализира, осъзнава себе си. Човек, притежаващ поетична дарба, роден поет, никога не осъзнава тези свои качества, докато не изрази идеите си на хартия и стиховете му не трогнат неговото собствено сърце. Именно тогава той си казва: „Аз съм поет“. Дотогава е имал поетична дарба, но не е знаел за нея.
Очите не стават по-силни от гледане в огледало, те само узнават на какво приличат, когато видят своето отражение. Човекът получава удоволствие от реализацията на своите достойнства, на своите дарби, на това, което притежава. Именно в тяхната реализация се заключава достойнството им. И несъмнено би било много жалко, ако очите си помислеха: „Ние сме толкова мъртви, колкото и огледалото“, или гледайки в огледалото кажат: „Ние не съществуваме другаде, освен в огледалото“. Лъжовното его е най-голямото ограничение.