Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Както същността на сърцето проличава по въображението и мислите, така дълбочината на ума, се познава по чувството. Съществуват девет основни чувства: радост, печал, желание, гняв, съчувствие, преданост, страх, недоумение и безразличие. Разбира се, чувствата не могат да бъдат ограничени само в тези девет категории, но ако се абстрахираме от безчислените ми нюанси, това са деветте основни чувства, които човек изпитва в живота. Съществуват също и шест болести, присъщи на сърцето: страст, гняв, сляпо увлечение, тщеславие, ревност, жажда и алчност. Сърцето е едно от телата на душата, нейното първо тяло, което изминава заедно с нея дълъг път и се завръща отново с нея. Сърцето е и ангелското тяло. Светът на чувствата е по-фин от света на мислите. Може да се каже, че в определен смисъл сърцето е по-близо до душата, а умът е по-близо до тялото. Но в същото време душата получава опит чрез цялото същество: чрез тялото, чрез ума, чрез сърцето, тъй като й се случва да бъде на различни планове на съществуването.
Колкото повече човек мисли за сърцето, толкова повече забелязва, че ако съществува нещо, което може да ни даде представа личност, това е сърцето, ако има нещо, с помощта на което чувстваме или опознаваме себе си и това какво сме, това е сърцето и всичко, което се съдържа в него. И щом човек разбере природата, характера и тайната на сърцето, разбира езика на цялата вселена.
Съществуват три пътя на възприятие. Единият път принадлежи на повърхността на ума — това е мисълта. Мислите се проявяват в различни форми, линии и цветове.
Другият път на възприятие е чувството. То се усеща със съвършено друга част на сърцето, чувства се с дълбините на сърцето, не с повърхността. И затова, колкото по-силно е качеството на сърцето, но в човека, толкова по-истинно той възприема чувствата на другите. Такъв човек е по-чувствителен, защото за него мислите и чувствата на другите са ясни. Този, който живее на повърхността, възприема чувствата мъгляво. Съществува разлика между еволюцията на такива хора — единият живее с ума си, другият — със сърцето си. Съществува и трети път на възприятие, който не се осъществява чрез чувствата и може да бъде наречен духовен език. Той извира от дълбините на сърцето. Това е гласът на духа. Той е принадлежи не на светилника, а на светлината, но чрез светилника става по-определен и ясен. Това възприятие може да бъде наречено интуиция — няма по-подходящи наименование. За да се изучи животът в неговата пълнота, тези три етапа на възприятие трябва да бъдат развити. Само тогава човек е способен да опознае целостта на живота и само изучавайки го всеобхватно, може да оформи отношението си към него.
Глава 13
Интуиция
Интуицията извира от самите дълбини на човешкото сърце. Тя притежава два аспекта: единият зависи от външното впечатление, а другият е независим от всякакво външно въздействие. Първият се нарича впечатление, а вторият — интуиция. Интуицията е фино качество, женско качество, произтичащо от чувствителността. Жената е по-интуитивна по природа, отколкото мъжът.
Много често се казва: „Този човек ми направи впечатление“, но в същото време няма разумна причина, за да се обоснове това впечатление. Възможно е ние да не сме в състояние да намерим някаква причина за доказателство, но въпреки това впечатлението е правилно. Съществуват хора, дори цели народи, които по природа са интуитивни. На интуитивния човек не му е необходимо да чака, за да узнае нещо. Необходим е само един миг. Щом погледът му попадне върху някого, в него веднага възниква впечатление, което е първи тип интуиция. Човек с фин и спокоен ум обикновено притежава интуиция, а човек с груб, плътен и неспокоен ум, не я владее. Интуицията е свръхчувство, тя може да бъде наречена шесто чувство, тя е същността на всички чувства. Когато човек сподели, че усеща нещо, това не означава, че има обективни, видими причини за това, просто без никакви външни признаци или обективни знаци той се е докоснал до даденото явление.