Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Интуицията, която не зависи от впечатленията, има още по-дълбока природа. Преди изобщо да започнете нещо, вие вече знаете какво ще се получи — преди началото на начинанието виждате неговия резултат. Интуицията понякога е някакъв вид вътрешно ръководство или предупреждение как да постъпим.
Как човек възприема нещата? В началото знанието е изразено чрез езика на чувствата — това чувство, разпростирайки се в пределите на хоризонта на ума, приема форма. По-точно, умът трансформира идеята, материализира я във форма, след което езикът я превежда. Следователно интуицията произтича от чувстващото сърце.
Интуицията преминава през три различни състояния — чувство, въображение и фраза — за да стане достатъчно ясна и различима. Някои хора чуват гласа на интуицията дори тогава, когато тя е на първия стадий от процеса на развитие. Такива хора са способни да възприемат интуицията, а Егото им може да се нарече интуитивно. Други я различават, когато се прояви в царството на мислите. А трети долавят своята интуиция само тогава, когато се проявява във формата на фрази.
Добрият човек, любящият човек, чистосърдечният и благожелателният човек винаги е интуитивен. Интуицията няма нищо общо с образованието. Необразованият човек може да бъде значително по-интуитивен, отколкото този, който има висока квалификация, защото това е съвършено друга област на познание, изхожда от съвършено друго направление.
Много често интуитивният човек, улавяйки вярно интуицията, допуска грешка. То е защото интуицията има източник, различен от ума. Често човек се подвежда по готовите модели на ума и ги приема за интуиция, а това води до разочарование. Човек губи вяра в себе си и престава да обръща внимание на предчувствията и това невнимание с всеки ден все повече и повече се увеличава.
Да се улови предчувствие е най-сложното нещо. В един и същи момент се проявяват две неща: от една страна — интуицията, а от друга — умът. Ако двата края на един прът, положен напречно върху друг, се движат и горе и долу, човек не би обърнал внимание кой от тях се повдига пръв и кой втори. Така е и с ума. Трябва много внимателно да се наблюдават неговите действия, което се постига чрез концентрация. Човек трябва да бъде способен да гледа на своя ум точно като на разграфена дъска пред себе си и наблюдавайки го, трябва да умее да се изолира от всичко външно, задържайки в своето вътрешно възприятие само ума. Развивайки концентрацията, успокоявайки ума, човек може да се настрои на височината, необходима за възприемане на интуицията. Ако веднъж е бил разочарован във възприятията на своето предчувствие, не трябва да губи смелост, а да продължава да го следва, дори ако това му изглежда погрешно. Ако човек се доверява на своите предчувствия, ще стигне до правилно възприятие на света.
Подбудите за действие на интуитивния човек много често се ръководи от интуицията. Подбудите на човек, загубил интуицията, могат да дойдат от други измерения, по-повърхностни. Необходим е импулс, който да направлява интуицията. Импулсът е подобен на малка сламка, плуваща по повърхността на водата. Тази сламка се придвижва, когато я тласка надигащата се вълна. Ако човек успее да разбере импулса, изпратен му от интуицията, постига успех, ако е сгрешил — се проваля. Ако всеки от нас проумее какво стои зад интуитивното му познание за нещата, не би бързал да изрази мнението си за дадена ситуация.
Сънят е друго чудо, друг феномен на ума. По време на сън работят не само мислите и въображението, но и интуицията. Интуитивните прозрения, които с много труд възникват в будно състояние, по време на сън понякога идват по-леко и са по-ясни, защото в това време човек е концентриран по естествен начин, очите му са затворени за външния свят. Но и тук съществува проблем. Когато интуицията се надига от дълбините, на повърхността изниква въображението и човек се обърква и не знае кое какво е. Ето защо много сънища са толкова неясни — част от съня изразява някаква истина, а друга част е безкрайно заплетена.
Трябва да помним, че няма безсмислени сънища. Ако сънят няма нищо общо с интуицията и е просто функция на съзнанието, той продължава по естествен начин дейността на ума, започнала през деня. Дори това има своето значение, защото на екрана на ума не се проектира нищо, което няма корени в почвата на сърцето, донасяйки съответните плодове и цветя. Ако по време на сън интуицията работи, сънят оповестява за нещо, станало в миналото, действащо в настоящето или идващо от бъдещето.