Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Разсъдъкът е слуга на ума. Ако умът чувства, че някой му харесва, разсъдъкът веднага му поднася хиляди неща, възхваляващи дадения човек. Когато умът има желание да ненавижда някого, разсъдъкът изведнъж привежда десетки аргументи в тази посока. Ние знаем, че любящият приятел може да намери хиляди прекрасни черти у приятеля, а врагът ще намери хиляди недостатъци дори в най-добрия човек на света и ще посочи разумни основания за това.
Французите обикновено казват: „Vous avez raison“ („вие сте прави“, дословно — „Вие имате основание“) — може да се каже, че всички имат своя причина, всички имат свое право. Човек винаги има причина да стори нещо, важно е каква е причината. Земен ли е този разум, който говори, небесен ли е или промеждутъчен? Естествено, небесният разум не би се съгласил със земния.
Да пристъпим към самата същност на нещата: откъде взимаме разум, къде се учим на него? На земен разум се учим от своите земни преживявания, от земния опит. Когато казваме: „Това е правилно, а това — не“ го правим, защото на земята сме се научили да говорим така. Невинното бебе, което току-що е родено, още не се е научило да различава правилно и неправилно, още не притежава земния разум. Човекът, взел чужда пелерина, има разумна причина: „валеше дъжд“. Но съществува и друга разумна причина, по-висша от тази — фактът, че пелерината не му принадлежи. И по тази причина по-добре да се намокри под дъжда, отколкото да вземе чужда вещ. Това е друга разумна причина, или друг тип разум, стоящ зад причината.
Съществува и висш разум — небесен разум. Този разум, не се разбира от всички. Именно този разум откриват в себе си виждащите, светците и пророците. Именно на този разум са основани религиите, върху почвата на този разум се базират идеите на мистицизма и израстват философии, както растенията, плодове и цветя израстват от земята. Затова от ученика се очаква да слуша разсъжденията и основанията на своя учител, вместо да спори с него. Целта на ученика е да опознае небесния разум, стоящ зад разума на учителя, да разбере, че в живота на човека настъпва време, когато неговите очи са отворени за същностния разум. А как се нарича този разум? Той се нарича бодхисатва. „Сатва“ означава „същност“, а „бодхи“ или „будх“ означава „разум“. От тази дума произхожда името на Гаутама Буда.
Как може да се достигне до този разум? С достигането на ритъма, наречен сатва. Съществуват три ритъма: тамас, раджас и сатва. Човек, чийто ритъм на живот е тамас, познава земния разум, този, чийто живот върви в ритъма раджас знае нещо по-висше от земните причини — разума, скрит зад причините, а този, който започва да вижда или живее в ритъма на сатва, започва да вижда основанието за всяка причина, която се намира в самите дълбини на битието. Това е Божественият разум.
Има разум, свързан с импулса, с пробуждането, а има и разум, свързан с мисълта. Разумът, свързан с мисълта, е средната част на разума. Разумът, свързан импулса, е низшата част на разума. Небесният разум е вдъхновяващият разум. Този разум разкрива пред човека Божествената светлина, която идва чрез пробуждането на този човек, когато той носи Бог в сърцето си и живее в него.
Има една история за Мойсей, който веднъж преминавал заедно с Хидр през някаква страна. Хидр е муршидът на Мойсей, който го напътствал, когато Мойсей се подготвял да стане пророк. Отначало на Мойсей бил преподаден урок по дисциплина: да не издава никакъв звук при всякакви обстоятелства. Двамата вървели, наблюдавайки красотата на природата и мълчали. Учителят бил възхитен от красотата, ученикът също. Така стигнали до брега на една река, където Мойсей видял давещо се дете и силно крещяща майка, която не можела да му помогне. Тогава Мойсей не удържал устата си затворена, нарушил обета и помолил: „Учителю, спасете го, детето се дави!“ Муршидът казал: „Тихо!“ Мойсей не могъл да мълчи. Той отново помолил: „Учителю, Учителю, спасете го! Та то е дете и се дави!“ Хидр отново казал: „Тихо!“ и Мойсей замълчал. Но неговият ум бил развълнуван, не знаел какво да мисли. „Как може Учителят да е толкова безразсъден, толкова невнимателен, толкова жесток. А може би е безсилен?“ — питал се той. Не могъл да разбере случилото се, не смеел дори да мисли за него, защото самата мисъл му причинявала огромно безпокойство.