Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Духовно издигнатият човек не спи много, както и много глупавият, който никога не заставя своя мозък да мисли. Последният е съвършено щастлив и удовлетворен, без да си прави труда да мисли. Той не сънува много. Не мислете, че рядко се срещат такива души. Светът е пълнен хора, за които мисленето е само проява на напразно усилие.
Умът оказва въздействие върху тялото, тялото — върху ума и затова е естествено объркаността на тялото да хвърли сянка върху ума и да породи в него нарушения. Постоянно повтарящи се сънища за удушаване, сънища, че се давиш или не можеш да вървиш и говориш, произлизат не от състоянието на здравето, а са резултат от впечатления, задържани в ума. Това е някакъв вид психичен безпорядък, нарушение, болест на ума, от която умът трябва да се излекува.
Сънищата, в които човек сънува, че лети, са израз на постоянното желание на душата да се издигне над тъмнината на ограничението, което изпитва в земния живот. Сънищата, в които летим, символизират и пътешествието, очакващо човека в бъдеще. Само танцът на душата на човека го заставя да пее в съня.
Има вид сънища, които показват всичко обратно, подобно на криво огледало, правещо пълния човек — слаб, а слабия — пълен, високия — нисък, а ниския — висок. Това е особено състояние на ума, когато всичко се представя за съвършено противоположно на това, което е. Това е един от основните недостатъци на ума. Той винаги е обърнат с краката нагоре и затова всичко, което вижда човек, изглежда обърнато, особено на сън. Понякога такъв сън трябва да бъде тълкуван като пълна противоположност на това, което представя. Ако човек не разбира тези вид сънища, тълкува ги съвършено противоположно на истинската им природа.
Символичният сън е работа на финия ум и е нещо удивително. Колкото е фин складът на ума, толкова е фин символът, чрез който се проявява мисълта или въображението. Затова за мистиците винаги е било много просто да проследят еволюцията на човека по неговите сънища. Колкото са по-фини сънищата, толкова е по-напред човек в своята еволюция. Още повече, достойнството не е само във финеса, а и в простотата. Поетите, музикантите, мислителите, писателите, хората на въображението сънуват прекрасни сънища и великолепието на техните сънища се заключава в изумителната им символика.
Има сънища, които могат да се назоват видения. Те са отражения, отражения от хората, от техните умове, светове и планове — нещата, върху които умът е бил фокусиран. Ако умът се фокусира върху външния свят, тогава сънищата са от този свят, ако човек фокусира ума си върху самия себе си, тогава неговите собствени мисли идват към него; ако умът е фокусиран върху определен човек, тогава този човек и всичко, което е вътре в него, се отразява в съня; ако умът е фокусиран върху определена част от битието, тогава условията, състоянието на тази сфера се отразяват в ума. Сънищата много наподобяват състоянията след смъртта.
Колкото по-дълбоко се потапя човек в изучаването на тази материя, толкова повече забелязва, че чрез разкриване на природата на сънищата, на тяхната тайна и характер може да се разбере тайната на самия живот.
Глава 14
Вдъхновение
Вдъхновението е по-висша форма на интуиция. То идва като идея, като завършена тема с импровизация, като фраза, създаваща поема. Вдъхновението е поток, поток на удивление и възторг. Затова истински вдъхновеният човек, бил той писател, поет или композитор, ако се е докоснал до вдъхновението, е изпитал върховно удовлетворение — не от себе си, а от това, което е достигнало до него. То е донесло на душата му благодат, защото душата е получила като подарък това, с което е била разделена, от което е била лишена, на нея й е било дадено това, към което винаги се е стремила. Затова вдъхновението може да се назове награда за душата.
Човек получава този дар не защото упорито се е домогвал до него. Той може да пише стихове като напряга мозъка си, може с помощта на многодневно безпокойство да съчини някакво музикално произведение. Но постъпващият по този начин няма никога да получи вдъхновение. За да го докосне вдъхновението човек трябва да е съвършено спокоен и отпуснат, както и безкрайно целеустремен в стремежа си да достигне до невидимото. Само фокусирайки своя ум съзнателно или несъзнателно върху Божествения ум човек може да получи вдъхновение.