Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
В земята има семена и от тях се появяват растенията. Същото е и със сърцето: в сърцето покълват семената на мислите и от тях се раждат плодове. И не само мисълта, но и съхраняването на мислите са от огромна важност. Чистото сърце и съхраняването на чисти мисли е от огромно значение за достигане до съкровената цел на нашия живот. Често човек казва: „Аз се опитвам с всички сили, но не мога да концентрирам ума си, не мога да го овладея и успокоя“. Това е истина и същевременно не е. Не е вярно, че човек се старае с всички сили. „С всички сили“ не спира до тук, „С всички сили“ действително довежда до реализация на целта.
Умът прилича на своенравен кон. Вземете див кон и го впрегнете — това е толкова необичайно преживяване за него, че той ще скача, ще се дърпа и бяга и ще се старае да скъса юздите. Така и за ума е тежък нашийник факта, че го заставяте да вземе една мисъл и да я задържа известно време. Умът става непокорен, защото не е привикнал към дисциплина. Свикнал е сам да подбира своите мисли и много бързо се запълва с мисли на разочарование, болка, съжаление, печал или неуспех. Много е трудно да се освободим от тази клопка. Когато молите ума да задържи някаква конкретна мисъл, тогава той е категоричен: „Няма да я задържам“. Когато умът е приучен към дисциплина с помощта на концентрация и сила на волята, тогава той става ваш слуга, а когато стане ваш слуга, какво повече ви трябва? Тогава вашият свят е ваша собственост, вие се превръщате в крал на своето кралство.
Несъмнено може да попитате, защо да не позволим на ума да бъде така свободен, както сме свободни самите ние. Ние и умът сме две различни неща. Равносилно е да се каже: „Ако конят е свободен и ездачът ще бъде свободен“. Но ако конят иска да тича на юг, а ездачът да отиде на север как ще препускат заедно?
Има хора, които казват: „Нека бъдем свободни и волята ще бъде свободна“. Тогава в ще се превърнем? В нищо! Дисциплината има място в живота на човека. А самодисциплината, колкото и трудна и тиранична да ни се стори в началото, в крайна сметка прави душата господар на себе си. Великите души и адепти ненапразно са водили аскетичен живот — такава е била целта. Това не трябва да се следва, а да се разбере: каква полза са имали, какво са постигнали чрез аскетизъм. Стигнали са до самодисциплина, до развитие на силата на волята.
Всичко, което не ни достига в живота, е недостиг на сила на волята, а цялата благодат, която идва до нас, идва чрез силата на волята. Някои мислят, че силата на волята не зависи от човека, че се дава на някои като милост, като благословия. Да, тя не зависи от нас, тя е нас самите. Това е милост и благодат, която можем да я намерим вътре в себе си, в самото ни същество.
Глава 10
Разум
Когато анализираме думата „разум“2 (reason), пред нас се открива широко поле за размисли. Първо — всеки човек, който причинява на другите добро или зло, има някакъв мотив. Когато двама души се карат; всеки има своя причина да твърди, че е прав. На трети човек доводите на единия може да изглеждат по-разумни или може да прецени, че и двамата нямат основания за спор. Всички спорове, аргументи и дискусии се основават на някакъв мотив. И все пак ако човек проанализира разсъдъка, той не е нищо друго освен илюзия, държаща постоянно човека в недоумение. Причина за цялата дисхармония, за цялото несъгласие е в недоумението, предизвикано от нашето неразбиране на подбудите на другия човек. Но някой ще попита: какво е това разум? Откъде идва това? Разумът принадлежи и на земята и на небесата: неговата дълбочина е небесна, неговата повърхностност е земна, а това, което запълва пространството между небесата и земята под формата на ум, е средната част, която обединява разума. И затова разумът може да бъде или най-объркващото нещо или даващото най-голямо озарение. В дълбините на разума живее най-съвършеното разсъждение, принадлежащо на небесата, а на повърхността има нещо друго, което принадлежи на земята. Ако човек попита другия: „Защо си взел чужда пелерина?“, другият може да отговори: „Защото ще вали дъжд“. Той посочва своето земно основание. Другият небесният разум, ще помисли: „Не трябва да взимам чужди вещи. Въпреки че ще вали дъжд, тази пелерина не е моя“. Това е продиктувано от друг тип разум, има друг мотив. Мислите ли, че големите крадци и обирджии, големите разбойници не са имали своя важна причина да го сторят? Напротив. Но техните мотиви са повърхностни. Един крадец спокойно може да се оправдае с думите: „Какво от това, че този богат човек е загубил някакви пари? Аз съм беден човек и имам много по-голяма нужда от пари от него. Не го ограбих до последното пени, просто взех толкова, колкото можах. И с тези пари ще направя нещо добро.“
2
В английски „Кеазоп“ може да се преведе като „разум“, „разсъдък“, „причина“, „повод“. „основание“, „резон“, „съображение“. Бел.ред.