Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Когато отишли по-нататък, видели потъваща лодка и Мойсей извикал: „Учителю, лодката потъва, отива към дъното“. Муршидът отново му заповядал да мълчи. Тогава Мойсей замълчал, но все още чувствал огромно безпокойство. Когато стигнали до дома, той попитал: „Учителю, мисля, че трябваше да спасиш малкото дете, което се давеше, както и лодката, която потъваше. Но ти не направи нищо. Не мога да разбера защо, бих искал да получа обяснение“. Муршидът отвърнал: „Това, което ти видя, видях и аз. Ние и двамата видяхме. Беше безполезно да ми обясняваш какво става, тъй като и аз го знаех. Ако бях решил, че е добре да се намеся, щях да го направя. Защо си направи труда да ми говориш и наруши обета си?“ После продължил: „Детето, което се давеше, щеше да предизвика вражда между две нации, хиляди животи щяха да бъдат унищожени в този конфликт. Това, че то се удави, предотврати една надигаща се опасност“. След това Хидр казал „Потъващата лодка беше лодка на пирати, които се насочваха да потопят голям кораб, пълен с поклонници и да заграбят всичко от кораба. Нима мислиш, че ти или аз можем да отсъдим? Самият Съдия стои зад това. Той знае Своите действия, знае Своята работа. Когато са ти казали да мълчиш, ти си длъжен да държиш устата си затворена и да наблюдаваш всичко в мълчание, както правех аз“.
Има персийска поговорка, която гласи: „Само градинарят знае за кои цветове да се грижи и кои да откъсне“.
Длъжни ли сме всички да постъпваме по подобен начин? Длъжни ли сме да си стоим на мястото и да не помагаме? Не, вие можете да помагате. Но в същото време, ако духовен човек не прави това, което очаквате от него, не трябва да укорявате, защото сте длъжни да знаете, че в действието му има някаква разумна причина. Не можете да го съдите. Колкото повече се развивате, толкова повече разумът ви се променя. Така че никой няма право да съди другия. Човек може само да се старае сам да постъпва по най-добрият за него начин.
Несъмнено, сега действащата система на образование на децата е голяма пречка. Родителите учат своите деца да разсъждават свободно и когато децата стигнат определена възраст, поради това, че разсъждават свободно, престават да мислят. Преди още да помислят, започват да доказват, да спорят и да питат: „Защо не?“. По такъв начин никога не достигат небесния разум. Защото за да се достигне този небесен разум е необходимо да бъдем отзивчиви и чувствителни, а не напрегнати. Това, на което учат днес децата, е агресивно отношение. Да налагат своето знание на другите. И в следствие на недостига на чувствително и отзивчиво отношение детето губи възможност дори да се докосне до тази същност, до тази действителност на разума, в която е духът на Бодхисатва. Това винаги е пораждало огромна трудност в живота на развитите души. Какво се е случило с Исус Христос? За съдбата му от една страна е съществувала земна причина, а от друга — небесна.
Веднъж погледнах към своя муршид и в моя любознателен ум се появи мисълта: „Защо такава велика душа като моя Муршид трябва да носи обувки, украсени със злато?“ Бързо се съвзех и това остана само мисъл — тя можеше никога да не излезе от моите уста, беше под контрол. Но все пак тя стана известна. Не можех да скрия своята дързост, защото моето сърце беше пред моя муршид като отворена книга. Той моментално погледна в него и прочете моята мисъл. И знаете ли какво ми отговори? Той каза: „Съкровищата на земята аз държа в своите нозе“.
Веднъж един муршид бил в голям град и когато се върнал казал: „О, аз съм препълнен с радост, аз съм препълнен с радост. Това беше толкова забележително, възвишено, в присъствието на Възлюбения“. Тогава неговият мюрид си помислил: „Там е имало възлюбен и възторг — колко забележително! Аз трябва да отида и да видя, мога ли да ги намеря“. Преминал през града, върнал се и казал: „Ужасно! Колко е ужасен светът! Всички сякаш са готови да си прережат гърлото един друг, това видях. Не чувствах нищо освен натиск, сякаш цялото ми същество се разкъсва на парчета“. „Да, — казал муршидът. — Ти си прав“. „Но обясни ми — казал мюридът — защо ти беше толкова възторжен, след като се върна, а аз се раздирам на части? Не мога да го понеса, ужасно е“. Муршидът казал: „Ти си вървял не в този ритъм, в който аз вървях през града“. И това означава не само бавна походка, а ритъмът, в който се движи умът, този ритъм, който поражда наблюдението. Именно ритъмът създава разлика между един човек и друг или довежда до хармония между хората.