![Кървава музика [Blood Music - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Кървава музика [Blood Music - bg]
- Автор: Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кървава музика [Blood Music - bg]». Краткое содержание книги:
Още докато паркираше отпред майка му застана на прага — облечена с широка копринена рокля и обувки на високи токчета. Имаше гарвановочерна коса, съвсем леко заскрежена на слепоочията. Тя поздрави Върджил със сдържана прегръдка, докосвайки за миг ръката му със студените си пръсти.
Първото, което зърна, когато влезе в просторния хол, бе статуята на Буда, донесена от баща му при една екскурзия до Тайван. Франк, баща му, ги беше изоставил, още докато живееха в Тексас и Върджил едва бе навършил десет. Някъде по това време двамата с Април се преселиха в Калифорния. Майка му не си намери друг, все се оправдаваше, че й било минало времето. Върджил така и не знаеше, дали двамата са разведени официално. Баща си помнеше като човек с рязък глас и движения, не особено грижлив, нито пък забележително интелигентен, с гръмогласен смях, вероятно прикриващ липсата на самоувереност. Не му липсваше особено, освен в поетичния смисъл — като носталгия по бащината фигура, по въображаемия вечен приятел.
— Заряза работата, значи — промърмори Април, докато оглеждаше сина си с майчинска загриженост.
Върджил не й беше разказвал преживелиците си, но дори и не попита откъде й е известно. Тя беше далеч по-проницателна от своя съпруг и все още умееше да прозира с лекота зад завесата, с която Върджил прикриваше безпокойството си.
Той кимна.
— От пет седмици.
— Други възможности?
— Не съм търсил.
— От предразсъдъци ли пострада този път?
— Нещо такова.
Тя се усмихна, сигнал за продължение на словесната им фехтовка. Въпреки другите си недостатъци, синът й си оставаше все така умен и забавен. Не съжаляваше, че е изгубил работата си, приемаше го за свършен факт, знаейки, че или ще изплува, или ще потъне. В миналото въпреки затрудненията си той неизменно бе намирал пътя към повърхността — вярно, след доста шляпане и гълтане на вода, но все пак бе изплувал.
Не беше искал от нея пари откакто напусна дома преди десет години.
— И дойде да навестиш старата си майка, а? Да видиш как я карам.
— И как я караш?
— Затънала съм до гуша, естествено. На всичко отгоре се явиха шестима ухажори само за последния месец. Само шестима. Лошо е човек да остарява — навалицата край мен ще ми липсва.
Върджил се изкиска и поклати глава. Майка му беше просто невероятна.
— Хареса ли си някой?
— Никога вече — намръщи се тя. — Слава Богу, по-добър от Франк няма.
— Уволниха ме, защото се занимавах със собствен експеримент — рече той. Тя кимна и попита дали иска бира или вино.
— Бира — отвърна той.
Тя посочи кухнята.
— Хладилникът е отключен.
Избра си „Дас Еквис“ и избърса влагата от бутилката в ръкава си, докато се връщаше. Настани се в един фотьойл с широка облегалка и отпи жадно.
— На ги ли впечатли с интелекта си?
Той поклати глава.
— Никой не ме разбира, мамо.
Тя се загледа нейде над рамото му и въздъхна.
— Че то и аз не те разбирах. Очакваш ли да те вземат скоро на работа?
— Вече ме пита.
— Мислех, че като променя въпроса ще получа по-добър отговор.
— Отговорът ще е същият дори ако ме попиташ на суахили. Писна ми да се бъхтя за други.
— О, моят нещастен, неразбран син.
— Майко — погледна я раздразнено той.
— Какво си направил?
Той й предаде накратко събитията, но не беше сигурен дали е схванала всичко.
— Действал си зад гърба им — заключи тя накрая.
Той кимна. — Ако имах само още един месец… ако Бернард беше видял над какво работя — тогава всичко щеше да е съвсем различно.
— И въобще нямаше да се сетиш за старата си майчица.
— Може и да си права — призна Върджил. — Ах, забравих, имам си момиче. Жена де.
— Не е съвсем жена, щом ти позволява да й викаш момиче.
— Много е независима. — Той се зае да разказва за Кандис и за връзката им. — Взех да свиквам с нея. Но напоследък си поомръзнахме и решихме да се разделим, за да изпитаме чувствата си.
— Хубаво — прекъсна го тя. — Кажи сега защо ти беше нужна помощта на известен мозъчен хирург като Бернард?
— Той не е само мозъчен хирург. От доста време се занимава с Изин.
— Какво е Изин?
— Изкуствен интелект.
— Аха. — Тя се усмихна лъчезарно. — И така — ти си безработен, на всичко отгоре си влюбен и нямаш никакви благоприятни перспективи. Мноого ме ощастливи с тези съобщения. Какво друго?