Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
Джослин прие изучаващия му поглед като недвусмислен, но изтънчен намек. Само жест, само дискретно отдръпване и тя щеше да му покаже, че не се интересува от задълбочаване на връзката им. Вместо това срещна погледа му и се усмихна.
Експерт в изкуството на флирта, херцогът разбра мълчаливия й знак. Устните му се извиха в ленива, омайваща усмивка и той я поведе извън дансинга.
— Утре напускам Лондон, но с нетърпение ще очаквам да се видим, когато се върна през септември.
Дотогава тя щеше да бъде вдовица, свободна да открие какво означаваше обещанието в очите му, макар че свободата й щеше да й струва много повече, отколкото бе очаквала. Пропъди болезнената мисъл за умиращия майор и отвърна:
— Аз също ще очаквам срещата ни с нетърпение.
С един последен многозначителен поглед той се отдалечи. Да танцува два пъти поред с нея, би привлякло излишно внимание. Вместо това помежду им вече съществуваше тайно споразумение, което я остави без дъх, изпълнена с вълнение. Най-после единственият мъж, когото желаеше, бе започнал да гледа на нея като на жена, и то само защото бе омъжена.
Почувства се неудобно хладнокръвно да планира бъдещата си любовна връзка. Джослин не бе толкова наивна, за да си въобразява, че плановете на Кандоувър се простират по-надалече от една любовна авантюра. Но все се надяваше, че интимността ще го накара да разбере, че си подхождат.
А ако загуби играта, както и девствеността си — е, какво от това? Нали не бе от камък? Макар че мисълта, че той я харесваше за леглото, а не за да я направи своя херцогиня, щеше дълбоко да я нарани, но все пак щеше да получи известни компенсации. Кандоувър бе достатъчно привлекателен мъж и тя със сигурност щеше да се наслаждава на това, на което щеше да я научи.
Дали херцогът ще бъде ужасен или заинтригуван, когато открие, че е девствена? Реши, че той е достатъчно умен, за да разбере по намеците й, защо е прекарала първата си брачна нощ на светско събиране. Надяваше се, че ще бъде доволен.
Двата месеца, които оставаха до септември, изведнъж й се сториха безкрайно далечни и самотни.
Глава 5
Сали цяла нощ се мяташе неспокойно в леглото си, разгневена от спомена за хладната светска красавица, която безсърдечно бе използвала брат й, за да го изостави след това в тягостната болнична стая. Дори и докато преподаваше на децата на семейство Лонстън, младата гувернантка не преставаше да се гневи.
Щом се освободи от задълженията си и пое към болницата, тя осъзна, че се бе поддала на собствения си фатализъм. През последните две седмици сляпо се доверяваше на мрачните предсказания на лекарите за неизбежната и дори скорошна кончина на Дейвид. Сега страхът й я подтикваше да предприеме нещо, дори безразсъдно, но да не стои със скръстени ръце и да чака той да издъхне. Дейвид не бе в състояние да се бори за живота си, но сестра му можеше да стори нещо. Стига само да знаеше къде да търси лечител или лек, който да облекчи състоянието му, тя нямаше да пожали сили.
Преди да се отправи към стаята на брат си, Сали потърси доктор Рамзи — лекарят, който се грижеше за Дейвид — за да го разпита за пореден път дали все пак не можеше да се направи нещо за изцелението му. Доктор Рамзи беше едър мъж, но с постоянно уморен вид. За разлика от останалите си колеги той бе склонен да признае, че медицинските му познания не са безгранични.
Лекарят вяло примигна зад очилата си, когато Сали го завари заобиколен от пациенти. Рамзи много добре знаеше колко настойчива можеше да бъде сестрата на майор Ланкастър.
— Какво ви води при мен, госпожице? — попита той с нервен жест, който трябваше дай подскаже, че не разполага с много време за разговори.
— Доктор Рамзи, може ли да се направи още нещо, за да се помогне на брат ми? Той гасне с всеки изминал ден. Сигурна съм, че бихте могли да опитате…
Лекарят свали очилата си и започна да ги бърше с кърпата си.
— Случаят с майор Ланкастър ме озадачава. Той се е вкопчил в живота с удивително упорство, но при парализа твърде малко може да бъде направено. — Най-после успя да закрепи очилата на носа си. — Подозирам, че пациентът страда и от вътрешни наранявания, които са недостъпни за методите на лечение. Всичко, което можем да сторим за него, се свежда до облекчаване на страданията му през последните му дни.
Сали се взря в лицето му с такава яростна настойчивост, че на лекаря му се прииска да побегне.
— Не искам да критикувам вашите методи на лечение, докторе. Зная, че правите всичко, на което сте способен, и съм ви искрено благодарна. Но все пак не може ли да се намери в Лондон друг лекар, който да използва по-различен подход, дори и да е доста по-радикален? И без това няма какво повече да губим.