Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
Някой бе помогнал на майора да легне. Лицето му бе посивяло от напрежението през последния час и изглеждаше прекалено изтощен. Джослин се изплаши, че дори най-малкото усилие може да причини смъртта му. Но както й бе обещал, той бе все още жив, за да стане неин съпруг.
— Време е да ви оставя да поспите. — Тя се наведе и го целуна леко, сетне прошепна на испански: Бог да ви пази, Дейвид.
— Вас също. — Той й се усмихна със спокойна увереност, която прониза сърцето й като е нож. — Дано бъдете щастлива, скъпа моя.
Погледите им се срещнаха за един дълъг миг. Още веднъж сърцето й се сви от болка пред немилостивата съдба. Нежно остави малкия си букет върху възглавницата му, за да вдъхне аромата на цветята.
Успя да се овладее, изправи се и с поглед подсказа на придружаващите я, че е време да си тръгват. После излезе, без да се осмели да погледне назад.
„Бог да те пази, Дейвид. Нека ангелите утешат душата ти.“
Глава 4
Сали бе успяла да се окопити, но изразът й остана враждебен, когато в коридора се появи дамата, съвсем наскоро станала съпруга на брат й. С каменно изражение лейди Джослин отвори чантичката си и й подаде една от визитните си картички.
— Ето, тук е написан адресът ми. Уведомете ме, когато… настъпят някакви промени или се открие възможност да помогна, за да се чувства брат ви по-комфортно. Например да осигуря нещо за стаята — завивки, лекарства… или да наема медицинска сестра, която да се грижи само за него.
Сали неохотно пое визитката, защото осъзнаваше, че в бъдеще ще има някакви делови отношения с тази вещица, но процеди през зъби:
— Дейвид няма нужда от никакви подаяния!
— Добре, нека бъде както желаете.
Лейди Джослин се сбогува сърдечно с Ричард, след което напусна болницата заедно със свитата си. Сали едва чуто изсъска:
— Мръсница!
Шокиран от гневната й реакция, капитанът се усмихна уморено.
— Не е такава, за каквато я взимаш, Сали. Повярвай ми. Тя е просто една жена, която се опитва да уреди живота си в свят, уреден най-вече за мъжете. При подобни обстоятелства и ти щеше да постъпиш така.
— Съмнявам се — отрече Сали, доволна, че нейно величество бе напуснало сградата и се бе избавила от натрапчивото й присъствие. В следващия миг обаче забеляза умората, изписана по лицето на Ричард.
— Хайде, Ричард, време е да се прибереш в стаята си, за да си починеш. Сигурно си ходил напред-назад по-дълго, отколкото ти позволяват лекарите.
— Никога не съм спазвал предписанията им, така че защо трябва да го правя и сега? Но наистина се поуморих и няма да е зле да си легна. — Той я изгледа замислено. — Слушай, Сали, най-добре ще е да обмислиш внимателно това, което си говорихме за брат ти. Той е много доволен от женитбата си. Постарай се да не го огорчаваш.
Тя се изчерви от неочакваното предупреждение.
— Мисля, че си заслужих този упрек. Не се безпокой, Ричард, няма да го разочаровам. Още сега ще го успокоя, че още не съм убила благородната му съпруга.
— Той искрено ще се зарадва да го чуе. — Капитанът с видимо усилие се отдръпна от стената и полека зачука с патериците към стаята си.
Намръщена, Сали влезе при брат си. Дейвид като че ли спеше, но когато приседна на леглото до него, сестра му забеляза, че клепачите му потрепваха неспокойно.
— Ще ми простиш ли, мое малко таралежче?
Сърцето й буквално се разтопи, когато чу прякора, с който той я наричаше от детските им години.
— Разбира се, че ти прощавам. Само че много се изненадах, когато се появих тук и заварих венчална церемония със свещеник, адвокат, младоженка и всичко останало. — Тя надигна от масичката бутилката с лаудана. — Трябва да си вземеш лекарството.
Дейвид с благодарност прие лъжицата с лаудана и с лека въздишка се отпусна уморено на възглавниците.
— Днес дойде по-рано от обикновено.
— Тази сутрин пристигна бабата на децата, за които се грижа. Изведе ги някъде и така неочаквано останах свободна за целия ден. — Сали продължи с по-спокоен тон: — Защо не ми каза, че имаш намерение да се жениш?
Дейвид се усмихна предизвикателно.
— Защото, ако ти бях поискал съвет, щеше да ми изнесеш лекция за това, че си напълно способна сама да се грижиш за себе си и че не е нужно аз да осигуря бъдещето ти. Не съм ли прав?
Сестра му се усмихна сковано.
— Познаваш ме твърде добре.
Гласът му затихна, докато бавно се унасяше.
— Да, зная, че можеш сама да се грижиш за себе си, но все пак си оставаш моята малка сестричка. Много съм радостен, че ще получаваш по петстотин лири годишно.