Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
— Не се съмнявам, че тя се безпокои дали е подходящо да го местим. Но аз току-що говорих с лекуващия лекар на брат ми. Той също е на мнение, че няма какво да губим. — Разбира се, сега не бе моментът да обяснява надълго и нашироко точно какво й бе казал доктор Рамзи.
Морган обаче все още не изглеждаше убеден. Затова Сали прибягна към решителния си коз:
— В края на краищата нали вече са женени. Нали всичко, което е нейно, е и негово? Сигурно е, че лейди Джослин не желае съпругът й да остане в това — тя махна с ръка — нездравословно място.
— Наистина, милейди Джослин и майор Ланкастър изглеждат много привързани един към друг — колебливо заговори Хю Морган. — Господ ми е свидетел, че и моят брат не може да понася условията в болницата. Вие сте права, че тук никак не е здравословно. — Той смръщи вежди, както правеше всеки път, когато му се налагаше да вземе важно решение. — Първо ще заведа брат ми в каретата, а после ще потърся носилка и санитар, за да ми помогне да пренеса и майор Ланкастър. Ще му приготвите ли багажа, госпожице?
— Разбира се. — Докато го изпращаше с поглед, Сали ликуваше. Не бе и допускала, че всичко ще се уреди толкова лесно. Тя очакваше Хю Морган да се съпротивлява по-дълго заради страха му от властната му господарка.
Сега трябваше отново да потърси доктор Рамзи. Лекарят се оказа джентълмен и макар и не съвсем охотно разреши изписването на майора. Сали му припомни, че щом преместването му от Белгия до Лондон не го е убило, няма да бъде по-опасно да го пренесат от единия до другия край на Лондон. Или пък, ако предстои най-лошото…, то пътуването само ще ускори неизбежната трагична развръзка.
Сали не обърна внимание на мрачните прогнози на лекаря. Втурна се към стаята на брат си.
— Дейвид, имам добра новина за теб — задъхано заговори тя още от прага. — Лейди Джослин изпрати каретата си за теб, а аз успях да издействам позволението на доктора да те преместим в нейния дом. Сигурна съм, че там ще се чувстваш много по-удобно, отколкото в тази мрачна дупка.
— Тя е пожелала да ме настани в къщата си? — недоверчиво сви вежди брат й, но не успя да прикрие, че е приятно изненадан. — Това не бе предвидено в уговорката ни. Много любезно от нейна страна.
От мисълта, че неговата „съпруга“ бе проявила силна загриженост, на лицето му грейна щастлива усмивка, каквато Сали отдавна не бе виждала. Тя не посмя да поправи недоразумението. Закле се, че лейди Джослин ще приеме Дейвид в дома си, дори ако за това се наложи да насочи пистолет към главата й.
— Няма да ми липсва това място. — Дейвид уморено огледа сивите стени. — Само за Ричард ще ми бъде мъчно.
— Той ще те посещава често, защото е по-добре. Сигурна съм, че с радост ще идва да те види, тъй като това ще бъде повод да напуска болницата.
Тя енергично опаковаше вещите му в дървения офицерски сандък, който придружаваше майора от Белгия. След като приключи с багажа, Сали протегна ръка към шишенцето с лаудан.
— Дали да ти дам двойна доза? Пътуването може да ти причини неудобства.
— Добре. Макар че бих предпочел да не знам какво ще правите с мен.
Това бе един от признаците, по които сестра му познаваше, че болките на брат й се засилваха. Набързо отправи към небесата съкровена молитва пътуването с каретата по каменистите лондонски улици да не влоши състоянието му. Ако болките му станат прекалено силни, тя никога нямаше да си прости този грях.
Хю Морган ги придружаваше на кон, но въпреки това каретата се оказа тясна, за да побере Сали, Дейвид и Рийс Морган. Макар че Хю им бе донесъл одеяла и дъски като временна носилка, на която положиха изпадналия в безсъзнание майор, Сали потрепваше уплашено при всяко по-рязко подрусване на каретата по улиците през аристократичните квартали „Белгрейвия“ и „Мейфеър“.
Когато стигнаха до горната част на Брук Стрийт, тя извика:
— Почакайте ме тук! Трябва да съобщя на лейди Джослин, че съпругът й е пристигнал.
Затича се по мраморните стъпала на официалния вход. Заудря припряно тежкото месингово чукче с форма на делфин, прикрепено на вратата. Появи се икономът и тя задъхано заобяснява:
— Аз съм госпожица Ланкастър, зълва на лейди Джослин. Моля, отведете ме при господарката на дома, за да я попитам къде ще желае да бъде настанен съпругът й.
Съпруг? Икономът изцъкли очи. Сали не подозираше, че от прислугата единствено Хю Морган бе удостоен с честта да знае за сватбата в болницата „Йоркският херцог“. Икономът смутено се отдръпна и тихо промълви:
— Мисля, че в момента лейди Джослин е в утринната гостна. Ако ме последвате…