Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
Джослин решително дръпна шнура и звънецът рязко издрънча. Дъдли се появи на прага много бързо, явно бе подслушвал.
— Съпругът ми е навън в каретата. Той е тежко болен и се налага да го внесете на ръце в къщата. Ще го настаните в синята гостна.
Икономът хукна да изпълни заповедта, а Сали развълнувано каза:
— Благодаря ви, лейди Джослин.
— Не го правя заради вас, а за негово добро. — Обърна се към бюрото, взе кожена кесия и я подхвърли към зълва си. — И без това щях да ви я изпратя днес следобед, но след като вече сте тук, мога да ви я връча лично. Това е първата четвърт от вашата рента за тази година.
Сали онемя. Не очакваше кесията да е толкова тежка. Щом надникна вътре, синята кръв на лейди Джослин отново кипна и тя сърдито скастри новата си роднина:
— Не е необходимо да проверявате съдържанието й. Всичко е точно. Сто двадесет и пет фунта стерлинги в златни монети.
Сали вирна глава.
— Не става дума за тридесет сребърника, така ли?
Джослин изрече думите съвсем бавно, но всяка от тях напомняше на късче лед:
— Не, разбира се. Среброто е за простолюдието, за амбулантните търгаши по уличните ъгли. Когато пазарувам, винаги плащам в злато.
Сали бе на прага да избухне, но Джослин въобще ней обърна внимание и продължи невъзмутимо:
— Можете да идвате и да си отивате, когато искате. До стаята, в която ще бъде настанен брат ви, има още една, по-малка. Ще бъде подредена, за да я ползвате вие, докато… пребивавате в дома ми. Брат ви ще се нуждае ли от личен камериер? — Когато Сали поклати мълком глава, лейди Джослин побърза да добави: — Ще ви изпратя някого, а също и болногледачка, ако е нужно.
Сали се завъртя на пети и тръгна към вратата, но на прага се извърна и колебливо попита през рамо:
— Има още нещо. Той остана с впечатлението, че идеята да бъде преместен тук е ваша. Ако не отречете, ще го зарадвате.
Доведената до ръба на нервна криза аристократка рязко отвърна:
— Да не си въобразявате, че ми липсва възпитание? Или че нямам елементарни маниери и ще измъчвам един умиращ? А сега бихте ли ме освободили от присъствието си?
Сали тръсна ядно глава, но побърза да излезе. Не се съмняваше, че лейди Джослин е коравосърдечна. Но поне я утешаваше мисълта, че тя ще се държи възпитано с Дейвид, който изглежда живееше с блажената илюзия, че съпругата му е добра и състрадателна жена. Много щеше да го заболи, когато разбере истинския характер на тази вещица.
Глава 6
Бе необходим само четвърт час, за да бъдат внесени майорът и скромният му багаж във великолепно обзаведената синя гостна, от която се разкриваше приятна гледка към „Хайд Парк“. Дори намусената Сали бе длъжна да признае, че това по всяка вероятност е най-хубавото помещение за гости в цялата къща. Поне едно не можеше да се отрече на лейди Джослин — не се скъпеше за нищо. Дейвид бе пребледнял от болките по време на местенето. Сали мислено благодари на Бога, че не бе забравила в болницата спасителното шишенце с лаудан. Измъкна го от багажа и щом лакеят напусна гостната, тя даде на брат си поредната доза опиум.
Все още трепереща от скорошната си свада с лейди Джослин, Сали му заговори неспокойно:
— Макар че съпругата ти бе така любезна да ми предложи съседната стая, мисля, че ще е по-добре да остана да нощувам в дома на семейство Лонстън. Но ще идвам всеки следобед, както досега. А и Ричард обеща да те посети още утре. — Оправи завивките, за да загърне по-плътно изпосталялото му тяло. — Сега е време да поспиш, поне за малко. Пътуването може би те е изтощило.
— Истина е, но вече съм добре, таралежче…
— Сега мога да отида в болницата „Сейнт Бартоломю“. Доктор Рамзи спомена, че там оперирал някакъв превъзходен хирург. Може би той ще ти помогне.
— Може би… — уморено промълви брат й, очевидно скептично настроен към това хрумване на неуморната си сестра.
От наблюдателния й поглед не убягна неспокойното му озъртане по посока на вратата. Дали не очакваше да бъде посетен от т.нар. му „съпруга“? Оставаше й само да се надява, че лейди Джослин ще оправдае претенциите си за безукорно възпитание и маниери.
— По-късно пак ще намина да проверя как се чувстваш. — Наведе се да го целуне, след което напусна стаята.
В коридора тя се сблъска с Хю Морган, забързан към синята гостна.
— Милейди ми заповяда да бъда изцяло на ваше разположение, като личен прислужник. За мен това назначение е въпрос на чест, госпожице Ланкастър.