Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
Къщата беше прекалено луксозна, точно както Сали бе очаквала. Обзаведена бе с безупречен вкус, подходяща бе за безукорна светска дама от най-висшите кръгове.
Сали нямаше да позволи да я смути внушителното преддверие, извисяващо се на три етажа. Вирна брадичка предизвикателно, когато икономът я въведе в просторния салон. Лейди Джослин седеше пред масата за писане. Жълтата й предиобедна роба великолепно хармонираше със светло кестенявите й коси и лешникови очи. Върху бюрото имаше само ваза с цветя и една светлокафява котка. Отдалече си личеше, че беше породиста, с фини кости и аристократичен произход. Според предубедената Сали котката напълно подхождаше на домакинята, като нея натруфена и студена.
— Лейди Джослин — заговори икономът, — вашата „зълва“ желае да разговаря с вас.
Тонът му подсказваше, че преценява новодошлата като измамница и че ако наистина се окаже такава, лейди Джослин ще има пълното основание да поиска обяснение от натрапницата.
Изненаданата Джослин бързо вдигна глава. За нея бе истински шок да види разгневената млада жена, която бе нахлула в салона й, още повече, че това й напомни за досадното им вчерашно спречкване.
— Благодаря ти, Дъдли. Засега това е всичко.
Тонът на Джослин подсказа на иконома, че трябва да се подчини на заповедта, и той побърза да напусне стаята.
— Госпожице Ланкастър, какво неочаквано удоволствие — хладно започна тя. Помисли си нещо ужасно и силен спазъм стегна гърдите й. Нима Сали бе пристигнала, за да й съобщи, че брат й е починал? Не, такава скръбна вест сестрата на Дейвид нямаше дай съобщи лично. Или иска отново да се сдърпа с нежеланата си снаха? — И така, какво ви води днес насам?
Навъсеното създание още повече се начумери.
— Доведох Дейвид във вашата къща.
— Какво говорите, по дяволите! — извика изумената Джослин.
Ако госпожица Ланкастър се бе опитала да стисне челюстите си още по-силно, те щяха да се изместят.
— Нали собствеността на всяка жена след сватбата се дели със съпруга й? Ако не оставите Дейвид тук… ще го убедя да прехвърли собствеността ви на Фонда за подпомагане на вдовиците и сираците на загиналите през войната. Той ще го направи, ако аз поискам това.
Вбесена Джослин стисна пръсти така силно, че ноктите й се отпечатаха върху дланите й. Много отдавна, още от детските си години не бе изпитвала подобно желание да напердаши някого.
— Трогателен пример за сестринска привързаност. Има обаче важна подробност, включена в документите към нашия брачен договор, за която явно не сте осведомена. Брат ви сам се отказа от всякакви претенции спрямо моите имоти.
— Отказал се е от имуществените си права като ваш съпруг?
— Точно така. Очевидно брат ви е наследил чувството за семейна чест, характерна за фамилията Ланкастър, и като че ли не е оставил за останалите си близки. — Джослин протегна ръка към копринения шнур на звънеца. — Ако не напуснете къщата в следващите тридесет секунди, ще наредя да ви изхвърлят.
Лицето на Сали се сгърчи от обида.
— Лейди Джослин, зная, че не ме харесвате, както и аз вас. Но вие не сте ли се влюбвали?
Джослин я изгледа недоумяващо.
— Какво целите с този въпрос?
— Ако имахте избор, щяхте ли да оставите някого, когото обичате, да умре в онова гадно място?
Сали се окопити, щом домакинята се позамисли, преди да отговори:
— Не искате ли Дейвид да се чувства по-добре? Та на него тук ще му е по-удобно. Разполагате с предостатъчно място, със слуги, пари и познанства, с влияние и въобще с всичко, от което може да се нуждае един болен човек. Ако не желаете да го посещавам, така да бъде. — Гласът й потрепери. — Но моля ви, лейди Джослин, от цялата си душа и сърце: не връщайте Дейвид в болницата! Дори и да няма имуществено право над имотите ви, вие сте морално задължена към съпруга си.
— Да го върна в болницата? Нима вече е тук? Мили Боже, да не се опитвате да го уморите преждевременно? — Джослин потръпна от ужас, като си спомни колко слаб й се бе видял при вчерашното й посещение.
— Той е във вашата карета отвън. Успя да преживее преместването. Поне засега.
Сали не отрони повече нито дума, но намекът, че пътуването може да се окаже последния гвоздей в ковчега на брат й, остана да виси като невидима заплаха във въздуха.
Джослин погледна към венчалния пръстен, който той й бе поставил на пръста. Странно, но това бижу като че ли притежаваше вълшебна сила, защото тя отказа да повярва, че Дейвид ще я напусне до броени часове. „Докато смъртта ни раздели“.
Състоянието на Дейвид и яростното нежелание на Сали да си сътрудничи с лейди Джослин правеха немислимо преместването на болния офицер в „Кромарти Хаус“. Но досадната й зълва имаше право: независимо колко рисковано и болезнено за Дейвид е било това спешно преместване, той все пак бе неин съпруг и тя бе длъжна да се погрижи за него. Дължеше му елементарно уважение и признателност. Освен това самата тя желаеше да облекчи последните му дни.