Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
Петстотин лири годишно! Сали смаяно погледна брат си, но той не реагира, упоен от приспивателното. Никой не й бе споменал размера на годишната й издръжка или рента, както се наричаше това в Лондон. Колкото и арогантна да бе лейди Джослин, поне не можеше дай се отрече, че не бе скъперница. Петстотин лири годишно беше пет пъти повече от досегашната годишна заплата на Сали, а тя се смяташе за добре платена гувернантка. Сега с този неочаквано висок доход щеше да живее много по-спокойно, дори и да си позволява известен лукс.
Но при това положение дали да остане гувернантка? Досега Сали с радост изпълняваше професионалните си задължения и според нея нямаше по-щедри работодатели от семейство Лонстън. Все пак петстотин лири стерлинги, гарантирано изплащани всяка година, щяха да повишат значително шансовете й да намери още по-добро работно място. Можеше дори да пътува, да замине нанякъде. Или пък защо да не отделя пари за малка къщурка извън шумната столица, където да прекара старините си в спокойствие?
Свобода и заможен живот, но на каква цена? Животът на Дейвид! Поклати глава и си каза, че така или иначе той ще умре. Внезапно й хрумна още нещо: така префърцунената лейди Джослин щеше да прахосва годишно с по петстотин лири по-малко за собствените си капризи и светски удоволствия.
Успокоена донякъде от тази мисъл, Сали извади плетката си от безформената брокатена торба, която носеше винаги при посещенията си в болницата. През дългите часове, прекарани в стаята му, тя му бе закърпила дрехите, оплела четири чифта ръкавици, три чифта чорапи и два шала. Макар че не обичаше да плете, тя не можеше да се съсредоточи върху някоя от книгите на Дейвид, докато дежуреше край леглото му, в което той със сетни сили се бореше за живота си. Куките все пак не оставяха ръцете й свободни и безпомощно скръстени в скута й.
Младата гувернантка мрачно сведе поглед към чорапа в ръцете си. Беше изпуснала три бримки и сега щеше да й е нужен поне половин час, за да го разплете и оплете наново. Е, целият ден бе на нейно разположение, защото Дейвид щеше да спи дълго. Погледна отслабналото му тяло, а после рязко отвърна очи и потрепери. Само преди две седмици той бе доведен в Лондон. Струваше й се, че са в тази мрачна болница от цяла вечност. Поне малко да имаше подобрение, а то с всеки изминал ден той все повече линееше и вехнеше. Лекарите не можеха да си обяснят защо още е жив.
Понякога, нека Господи прости, но й се искаше той да се смили над страданията му и да сложи край на мъките. В такива мрачни мигове отчаянието сломяваше дори и нейния непреклонен характер. А в други дни се питаше как ще научи за кончината на брат си? Дали Ричард ще й съобщи печалната вест? Или един ден, когато дойде в болницата, ще намери леглото му празно?
Сали едва сега усети, че бримките се бяха изнизали от куката. Започна да ги нанизва с треперещи пръсти. „Трябва да се съвземеш. Трябва да си по-силна. Дейвид няма нужда от ревливи жени, които само ще засилят болката и страданията му.“
Огледа помещението, тънещо в полумрак, чу стоновете на ранените офицери от съседните стаи, долови неприятните болнични миризми. „Това тук е отвратително място за умиране, каза си тя, но кое ли място е подходящо, за да издъхне човек?“
Този следобед Джослин бе решила да прави компания на леля си за чая в огрения от слънцето салон, където Лора Къркпатрик обичаше да си почива. Една прислужничка им сервира чая и когато двете дами останаха сами, Джослин заговори предпазливо:
— Надявам се, че ще останеш доволна да узнаеш, че моят брачен проблем вече е уреден. Леля Елвира ще бъде принудена занапред да се ограничава само с настоящия доход на чичо Уилъби.
Лора Къркпатрик остави чашата. Лицето й светна от радостна възбуда.
— Значи най-после си приела предложението на някого от твоите кандидати? Кой е той? Разполагаш с предостатъчно време да публикуваш обявата за предстоящото събитие, въпреки че поради траура за баща ти, опасявам се, няма да организираме прекалено пищна церемония.
— По-добре прочети този документ. — Джослин подаде на леля си лист хартия. — Вече е свършен факт. Това е моето брачно свидетелство.
— Какво е това, за Бога? — Лора погледна към написаното и застина. После вдигна глава, а лицето й запламтя от надигащия се гняв. — Какво означава всичко това?
— Не е ли очевидно? — Джослин замълча за миг. Пред очите й сякаш изникна лицето на Дейвид. — Открих един умиращ офицер и в замяна на внушителна компенсация той се съгласи да ме направи своя съпруга.
— Но ти дори не си се срещала с Дейвид Ланкастър!