Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
Търпението й бе възнаградено, когато Кандоувър приближи към нея веднага щом малобройният оркестър засвири валс.
— Лейди Джослин — рече той с явно удоволствие, — радвам се, че все още сте в града. Ще ми окажете ли честта да танцувате този танц с мен?
— Само ако ми обещаете, че няма пак да ме настъпвате по пръстите — игриво отвърна младата жена.
— Последният път не беше по моя вина — възрази херцогът, а в очите му блеснаха весели искри. — Онзи пиян грубиян връхлетя отгоре ми и беше истинско чудо, че и двамата не се озовахме на пода, при това в доста компрометиращо положение.
— Възхитих се от начина, по който запазихте равновесие и го проснахте в безсъзнание. Как го постигнахте? — попита тя, докато я водеше към дансинга.
— Просто му помогнах да се озове там, накъдето се бе запътил. — Музиката започна и двамата застанаха един срещу друг. — Да знаеш да се защитаваш е едно от скритите преимущества на обучението в Итън.
Удоволствието от компанията му й напомни защо бе отказала на другите си ухажори и до известна степен оправда сутрешната болезнена церемония. Докато двамата си разменяха любезности, тя го изучаваше внимателно, възхищавайки се на твърдите и решителни черти на лицето му, на студените му сиви очи. Близките му приятели го наричаха Рафи, но тя никога не би се осмелила да се обърне към него така, без той да го пожелае. Може би някой ден.
Смяташе, че говори и се смее както обикновено, затова се изненада, когато Кандоувър я попита:
— Простете ми, лейди Джослин, но днес ми изглеждате малко не на себе си и без настроение. Всичко наред ли е?
Това бе въпрос, зададен от приятел, а не обикновена учтивост.
— Денят бе малко особен за мен — отвърна тя, доволна, че интересът им е взаимен. — Тази сутрин се омъжих и още не съм свикнала с този факт.
Изненадата надви обичайното му безразличие.
— Наистина ли? Не бях чувал, че се каните да предприемете подобна фатална стъпка. — Погледът му стана ироничен. — Струва ми се все пак, че домът на семейство Паркингтън е доста странно място за прекарване на меден месец.
Време беше да го осведоми за обстоятелствата, довели до постъпката й.
— Малцина знаят, но баща ми остави най-нелепото завещание, което човек може да си представи. Ще получа голямото си наследство само ако се омъжа до навършване на двадесет и пет години. В противен случай той ме обезнаследява.
Херцогът повдигна вежди.
— Колко средновековно!
— Именно, особено ако се има предвид, че бяхме много близки. Но нищо не можеше да се промени и затова тази сутрин бях принудена да се обвържа в брак по сметка. — В тона й се прокрадна едва доловима горчива нотка. — Надявах се да имам истински брак.
— Ако имате предвид брак по любов, вие прекрасно знаете, че това рядко се случва в нашите кръгове. Повечето семейства са нещастни — мрачно заключи той.
— Нямах предвид брак по любов — в смисъл да се увлечеш дотолкова, че да нямаш реална представа за характера на партньора си — обясни тя. — В брака, разбира се, трябва да има привличане, но съм чувала, че то скоро избледнява дори и при най-страстно влюбените. Много по-добре е съюзът да се основава на уважение и взаимна привързаност. Партньорство, подплатено с приятелство и споделени ценности и цели.
— Колко разумно от ваша страна — заинтригувано отвърна той. — Иска ми се повече жени да са здравомислещи като вас. Това би направило брачната институция много по-привлекателна.
От одобрението в очите му разбра, че току-що се бе издигнала с няколко стъпки в представите му. Ако този мъж някога се реши да се ожени, то щеше да бъде за жена като нея, с която животът му щеше да протича гладко и спокойно, а не сред обичайните болезнено емоционални сцени.
Но семейството за него още бе далечна перспектива. Нейно благородие си помисли за настоящото си положение и въздъхна.
— Трябваше да се задоволя с по-малко, отколкото исках. — Погледна го през полуспуснатите си мигли. — Ще трябва да потърся някоя връзка, която да ме компенсира.
— А съпругът ви няма ли да възрази? — попита той с напрегнат поглед.
— Не — твърдо заяви Джослин. Сега, когато бе в прегръдките на мъжа, за когото желаеше да се задоми, нямаше желание да мисли за войника, който изневиделица се бе появил в живота й. — Нашият брак не е нищо друго, освен взаимноизгодна сделка.
Валсът свърши. Двамата отпуснаха ръце, но вместо да си тръгнат от дансинга, останаха неподвижни за миг, поддавайки се на силното взаимно привличане. Погледът на Кандоувър се плъзна по нея, спирайки се многозначително на ниско изрязаното й деколте и на очертанията на гърдите й, изпъкващи под ефирната лятна рокля.