Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
Доктор Рамзи леко кимна, но заговори отново след продължително мълчание:
— В болницата „Сейнт Бартоломю“ работи един „луд“ хирург. Името му е Иън Кинлок. Научих, че наскоро се е завърнал от Белгия, където няколко седмици е оперирал ранените при Ватерло2. Колегата е изключително ексцентричен, но не може да се отрече, че постига забележителни резултати.
Лекарят огледа скромните дрехи на Сали.
— Той работи и като хирург в болницата, и като интернист на свободна практика. Само че взима много високи хонорари за частни прегледи. Очевидно е решил да печели от хората с по-добри доходи, а в замяна им предлага способностите си да поправя грешките на някои по-неопитни колеги. Но във всяко друго отношение е много странен човек, дори особняк. Не вярвам, че ще успеете да го убедите да прегледа някой от пациентите в болницата „Йоркският херцог“.
— Съвсем наскоро неочаквано се сдобих с доста пари. Така че бих могла да се опитам да го придумам.
Тя се обърна и енергично тръгна по коридора. Зад гърба си дочу скептичното мърморене на доктор Рамзи:
— Бог да е на помощ на колегата Иън Кинлок.
Но не се издаде, че е дочула тази ехидна реплика — беше под достойнството й да се скара с лекаря.
Мислите й бясно препускаха, докато бързаше към стаята на Дейвид. Да се консултира с нов хирург можеше да се сравни само с опит на удавник да се залови за някоя сламка, но след като ней оставаше друга надежда, защо да не опита? Освен това й допадаше идеята да похарчи парите на лейди Джослин, при това така, че ако може да помогне на брат си. Болницата „Сейнт Бартоломю“ беше една от най-старите и най-търсените в Лондон. Дори си припомни, че в нея се обучавали най-добрите хирурзи в цяла Англия. Намираше се недалеч от катедралата „Сейнт Пол“, което означаваше, че трябвате да наеме карета…
Унесена в грижите си, младата жена изскочи устремено от ъгъла на коридора и едва не събори един момък, макар че той беше доста як, набит и широкоплещест. След първоначалната уплаха тя го позна — та това бе лакеят, който вчера съпровождаше лейди Джослин в болницата. Името му май че беше Морган или нещо подобно.
— Дошли сте да проверите дали вече не е умрял съпругът на вашата господарка? — заядливо започна тя. Но в следващия миг се засрами от сприхавия си тон, тъй като лицето на младия мъж мигом почервеня като на рак. Очевидно той бе твърде лесна мишена за нейните укори, пък и не бе честно да го обвинява заради машинациите на господарката му.
— Дошъл съм да отведа у дома брат си, госпожице Ланкастър — сковано произнесе той. — Но лейди Джослин наистина ме помоли преди това да се осведомя за състоянието на майор Ланкастър.
— И вашият брат ли е пациент в тази болница? — попита Сали с по-сговорчив тон.
— Той е сержант от кавалерията, от Драгунския полк, госпожице. Лейди Джослин му предложи да се премести в нейната къща, защото така може би ще се възстанови по-бързо — обясни й Хю Морган. — Тя изпрати каретата си, за да облекчи пътуването на брат ми от болницата до дома й.
С думите си лакеят навярно искаше да създаде благоприятно впечатление за господарката си у сестрата на майор Ланкастър, която очевидно не зачиташе достойнствата на единствената наследница на знатния род Кендъл. Но вместо това тези думи съвсем ненадейно подсказаха на отчаяната Сали едно напълно неочаквано решение. Мисълта за тази промяна разцъфтя в душата й като пролетно цвете. Ужасната болница можеше да разболее дори и най-здравия човек, затова тя бе длъжна да измъкне Дейвид колкото се може по-скоро. Но не можеше да го заведе при работодателите си, в къщата на семейство Лонстън, а за наемане на квартира с болногледачка и прислуга не смееше да мечтае.
Сега обаче случайността й предлагаше много по-реален изход. Според законите в Англия брат й Дейвид вече бе собственик на къща на „Брук Стрийт“. Без съмнение домът на лейди Джослин бе по-луксозен от къщата на Лонстън. Онази вещица нямаше право да откаже гостоприемство на съпруга си. Сали реши да отведе брат си в дома на „Брук Стрийт“. Ако снаха й понечи да възрази, ще последва такъв скандал, че няма да остане камък върху камък.
— Много добре, че сте дошли с карета — любезно заговори тя. — Можем да преместим и майор Ланкастър в къщата на лейди Джослин.
В първия момент Хю Морган се сепна, а после заговори с тревожен глас:
— Не мога да поема такава отговорност, госпожице. Лейди Джослин ми нареди само да се осведомя за състоянието на майора, а не да го водя у дома.
Сали измери разколебания лакей с онзи смразяващ поглед, с който усмиряваше най-непослушните си възпитаници.
2
Ватерло — селище в Белгия, на юг от Брюксел, където на 18 юни 1815 година е била разгромена армията на Наполеон I от английски и пруски войски. Франция загубила 32 хиляди и цялата си артилерия. Наполеон изоставил остатъка от армията си и избягал в Париж. В резултат на разгрома Френската империя претърпяла окончателно крушение. — Б.ред.