Космическият ловец (Гълтачът на души)
- Автор: Резник Майкл (Майк) Даймонд
- Язык: болгарский
- Год: МГТУ им. Н.Э. Баумана
- ISBN: 978-5-7038-3807-5
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият ловец (Гълтачът на души)». Краткое содержание книги:
— Този не бихме могли да го натоварим на кораба — обясни Лейн. — Дори да бях успял да го убия със скрийчъра, пак щях да обработя трупа му с имплодера.
— Корави мръсници, какво ще кажеш? — попита Моряка, гледайки останките на демонорога.
— Да, вярно е — съгласи се Лейн. — И друг път ми се е случвало животни да останат живи след изстрел със скрийчър, но обикновено се опитват да избягат. За първи път виждам живо същество, което се хвърля срещу звуковите вълни, които объркват сигналите в мозъка му. Не мисля, че макар и за миг се обърка, не, направо се хвърли срещу мен. Не мога да си представя, че ще бъде възможно да убия някое от тези животни със скрийчър за по-малко от минута, а по-вероятно дори деветдесет секунди. Това значи, че ще трябва да бъда на около седемдесет и пет метра. По-близко би означавало да използвам имплодера по време на атаката му; по-далече и ще бъде извън ефективния обхват на действие на скрийчъра.
— Хубави неща са тези скрийчъри — изкоментира старецът. — В състояние е да изгори половината от веригите в мозъка на стоящия пред него, а този, който го държи не чува дори слабо бръмчене.
— Аз не мисля, че и демонорогът е чул нещо. По-скоро е усетил — Лейн стана, събра екипировката си, хвърли за последен път поглед на останките на демонорога и се обърна към Моряка: — Трябва да тръгваме. Искам да взема със себе си следващият демонорог, който убия.
Пет часа по-късно се намираха на дъното на кратера. Едва тогава, разполагайки с осем-девет часа слънчева светлина, започна сериозният лов.
Лейн намери първото стадо демонороги след горичка плодови дръвчета на около четиристотин метра от стената на кратера. Необходим му беше близо час за да изолира единия от четирите му спътници, но накрая успя и стреля от скрийчъра от разстояние към осемдесет метра. Този демонорог реагира дори още по-енергично от първия. Накрая видя Лейн и се втурна към него, рухвайки на една дължина разстояние от краката му.
Лейн незабавно се върна при останалите четири. Два бяха избягали в гъсталака, третият го гледаше, а четвъртият бавно се приближаваше. Той помисли дали да не ликвидира близкия с имплодера и да опита шанса си със скрийчъра срещу другия, но реши да се опита да запази телата и на двата. Без особени проблеми се справи с този, който се приближаваше към него. Другият, неясно защо, продължаваше да стои неподвижен.
— Някак ми е неловко — обърна се Лейн към наблюдаващия отблизо старец. — Никой никога преди не ги е убивал и те даже не познават чувството на страх.
Той се отправи към останалия демонорог. Канеше се да вдигне скрийчъра, когато без да издаде никакъв звук, животното се хвърли към него. Лейн се изненада, но не се развълнува. Внимателно се прицели и стреля със скрийчъра от около трийсет метра. Демонорогът падна за миг на колене, но незабавно се изправи отново на крака. Лейн държеше скрийчъра насочен право към него. Демонорогът приближаваше, но краката му вече се преплитаха и Лейн ловко отскочи в последния момент. Тогава погледът на звяра попадна върху Моряка и той продължи атаката си в посока към стареца.
Лейн хвърли скрийчъра и вдигна имплодера. Животното се бе озовало толкова близко до Моряка, че когато умря Лейн трябваше да му помогне да се измъкне изпод останките.
— Благодаря, Лейн — каза задъхано Моряка.
— Върви по дяволите, старче! — сряза го Лейн. — Отсега нататък ти ще носиш имплодера и ще стоиш поне на сто метра зад мен. И Бог да ти е на помощ, ако станеш причина да превърна още един от тях в пача.
Той се върна при двата запазени трупа и ги напръска с консервант. Свършил с тази работа, отиде при останките на третия и накара Моряка да използва отново имплодера, докато от плътта на животното не остана нищо друго освен течност. Лейн не се отдели от мястото, докато и последните капки на влагата не се просмукаха в меката почва.
— За какво беше това? — попита недоумявайки Моряка.
— Демонорогите още не знаят, че сред тях се движи нов хищник. Защо да ги предупреждаваме ненужно?
— Ами другите две тела?
— Консервантът ще скрие всяка миризма, а по начина по който са устроени тези същества, аз мисля, че те ще повярват първо на носовете си и едва след това на очите си.
Късно следобеда Лейн уби още три демонороги, после вдигна бивак до стената на кратера, заобикаляйки района с най-разнообразни алармени системи. Нито една от тях не се задейства през нощта, а на другия ден убиха още седем от животните.
На третия ден обаче те станаха по-предпазливи, така че се наложи да преместят бивака си към срещуположната страна на катера, отстояща на около девет километра. През следващите два дни той уби тук още осем демонороги, преди да стане необходимо отново да се преместят.