Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Другите запреместваха погледи от Мила към Файле. Нищо не казваха и лицата им станаха безизразни като на Айез Седай.
Сега Файле разбра. Мила беше изрекла чистата истина. Времето не беше нормално. Беше повече от ненормално. Самата Файле често лежеше будна нощем и се молеше за дъжд, или още по-добре — за сняг, и се мъчеше да не мисли какво се промъква зад тази жега и суша. Но от една Премъдра се очакваше да вдъхва кураж на другите. При кого да отиде тя самата, след като и тя се нуждае от кураж?
Тези жени можеха и да не съзнават какво вършат, но бяха дошли на подходящото място. Част от неписания договор между един благородник и простолюдието, внушен у Файле от самото й рождение, беше, че благородниците осигуряват спокойствие и сигурност. А част от това да даваш сигурност се изразяваше в напомнянето на хората, че лошите времена не траят вечно. Ако днешният ден е лош, то утрешният ще е по-добър, и ако не утрешният, то денят след него. Искаше й се сама да е уверена в това, но я бяха учили да дава на тези, които са под нейната власт, дори това, което самата тя не притежава, да утешава страховете им и да не ги заразява със собствените си.
— Перин ми бе разказал за своя народ много преди да дойда тук — каза тя. — Той не е голям приказливец, но нещата сами си излизаха наяве. Когато градушка помете нивите ви, когато зимата умори половината от стоката ви, вие се присвивате доземи и продължавате напред. Когато тролоците опустошиха Две реки, вие се сражавахте и след като се справихте с тях, хванахте се и възстановихте всичко, без да се забавите и за миг. — Нямаше да го повярва, ако не беше го видяла с очите си, не и от югоземци като тях. Тези хора бяха в състояние да се справят дори в Салдеа, където Тролокските набези бяха нещо обичайно, в северните предели поне. — Не мога да ви кажа, че утре времето ще стане каквото трябва да е. Но мога да ви кажа, че двамата с Перин ще направим това, което трябва да се направи, каквото и да е то. И не е нужно да ви казвам, че ще понесете това, което носи всеки ден, каквото и да е то, и че ще сте готови да посрещнете следващия. Такива хора гледа земята на Две реки. Затова ви има.
Те наистина бяха умни. Ако не бяха признали досега пред себе си за какво всъщност са дошли, сега трябваше да си го признаят. Ако не бяха толкова умни, щяха да се обидят. Но дори думите, които толкова често бяха изричали сами, имаха желаното въздействие, изречени от някой друг. Разбира се, това не можеше да не предизвика известен смут. Беше направо объркващо и сега явно много им се искаше да са някъде другаде.
— Хм. Да, разбира се — отрони Деиз. Опряла яки юмруци на пищните си бедра, тя изгледа другите Премъдри. Само да посмееха да й възразят. — Не ви ли казах същото? Момичето говори разумно. Казах ви го още като дойде тук. Глава има на раменете си това момиче, това казах.
Едел изсумтя.
— Че да е казвал някой нещо друго? Не съм чула. Добре се справя. — После се обърна към Файле и добави: — Добре се справяш, наистина.
Мила приклекна в реверанс.
— Благодаря ви, лейди Файле. Знам, че съм го казвала същото поне на петдесет души, но като излиза от вас, някак… — Гръмкото покашляне на Деиз я прекъсна: отиваше твърде далеч. Мила се изчерви още повече.
— Хубава кройка, милейди. — Елвин се наведе да опипа тясната пола за езда на Файле. — Ама в Девенов просек има една тарабонска шивачка, която ще ви я скрои още по-добре. Да не ми се обидите само. Поговорих си малко с нея и тя сега шие само прилични дрехи, освен за омъжени. — Майчинската усмивка отново разцъфна на лицето й, невинна и желязна в същото време. — Или за господарски приеми. Хубави неща шие тя. Че какво, за нея ще е радост да поработи малко над фигурата ви.
Ако питаха Файле, посещението беше приключило, но все пак тя предложи на Премъдрите чай, като им намекна, че биха могли да обсъдят как да вдъхнат повече кураж на хората. Те се спогледаха и малко притеснено обясниха, че многото им задължения не им позволявали да останат повече.
Тръгнаха си и тя ги изгледа замислено. Днес далеч не беше най-лошият ден откъм глупости, не беше най-лошият дори с Премъдрите — този път дори нямаше въпроси кога най-после лорд Перин ще се сдобие с наследник, благословена да е Светлината! — но може би безмилостната жега беше пренатегнала раздразнението й до крайна степен. Перин щеше да си поеме задълженията или…