Окото на дявола
- Автор: Николов Симеон
- Серия: Крал Мрак #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на дявола». Краткое содержание книги:
Внезапно между дърветата забелязваш белезникаво петно, което виси над земята и бавно приближава към теб. После виждаш второ, трето петно, и още, и още. Бледите петна нарастват и те заобикалят от всички страни, увиснали на две крачки над земята. Тези същества или видения светят с призрачна синкава светлина като духове на мъртъвци, току що изправени от гроба.
Кръвта ти замръзва в жилите.
Чува се квакане на жаба, после се обажда бухал. Но защо през деня, защо всичко в тази земя е толкова объркано, че понякога не можеш да разбереш кое е ляво и кое — дясно? Вечно ли ще тегне проклятието над тази страна?
— Кои сте вие и какво искате? — провикваш се ти и изваждаш меча си, готов да се сражаваш с бледите синкави петна. Викът ти бавно заглъхва между дърветата.
Съществата или виденията трепват и изчезват. И добре че изчезнаха, какво щеше да правиш с гол меч срещу същества без плът и кръв?
Продължаваш пътя си през гората. Квакането и викът на бухала не се повтарят.
Мини на 32.
85
Излизаш от къщичката, изпълнен с енергия. Струва ти се, че можеш да прескочиш планина или с двете си ръце да прекършиш огромен дъб. Усещаш в себе си нещо като божествена енергия.
Втурваш се в бяг през гората. Къде отиваш, сам не знаеш, важното е да бягаш, да търчиш през Старата гора, да изчерпиш цялата гигантска енергия, която напира в теб и заплашва да те унищожи, ако не я изхвърлиш.
Вените ти се издуват, главата ти бучи, очите ти заплашват да изскочат от орбитите си, на устата ти избива пяна. Добре, че не можеш да се видиш отстрани, защото гледката не е особено приятна. Приличаш на полудял, разпенен жребец.
Най-подир онова нещо, което те кара да тичаш и да скачаш, свършва. Спираш и се оглеждаш. Намираш се на една пътека в края на гората. През оределите дървета виждаш схлупената къщичка на старицата.
Мини на 49.
86
Поглеждаш крадешком към гъсталака и ченето ти увисва: през листата на върбите те гледат стотици зелени човечета, онемели от изненада. Кога успяха да довтасат?
Шибидаците са толкова замаяни, че забравят да тракат със зъби. Защо ме зяпат така, казваш си, какво толкова странно има в мен, че още не са се хвърлили да ме разкъсат?
Погледът ти пада върху перата. Веднага се сещаш. Ето каква била работата, ето какво ги изумяваше до сега. Пернатият кудкудяк е самозванец, той не е нищо друго, освен един нищожен, грешен, най-обикновен човек.
— Г-р-р-р-р-р-р!
Тракането на зъби ти подсказва, че от изненада шибидаците преминават към военни действия. Пясъчната ивица край реката позеленява от телата на нападателите.
Мини на 47.
87
— Добре, че не спрях под дървото — казваш си, когато се отдалечаваш на стотина крачки. Ти, изглежда, си забравил колко коварен и измамен е полумракът: виждаш едно, но то е съвсем друго, а става нещо трето.
И сега е точно така: когато мина под дървото, един светещ плод се откъсна и падна право в торбата ти. След малко тя пламва. Успяваш да извадиш светещия плод и да го хвърлиш далеч. Торбата остава здрава.
Прехвърли се на 236.
88
За една година шибидаците са поумнели. Буйната радост и тракането на зъби, с което посрещат победата си над теб, не им пречи да те стегнат здраво с въжета. Така опакован ти тръгваш заедно със зелените човечета към Шибидашката поляна.
Мини на 141.
89
— Събуди се!
Гласът идва до теб през оглушителния писък на хищните птици. Отваряш очи. Случаен минувач те е видял паднал с разкъсани дрехи на улицата и с отворени кървящи рани. Сега той стои наведен над теб и те гледа със съчувствие.
Подкрепян от непознатия ставаш и тръгваш по улицата. Първите стъпки са трудни и мъчителни. В борбата с хищните птици не ти е останала и капка сила.
— Къде отиваме? — питаш с отпаднал глас и се мъчиш да разбереш в коя част на града се намираш.
— Ще те заведа в къщи. Трябва да превържа раните ти и да ти дам подслон.
Ще приемеш ли любезната покана на непознатия?
Не — мини на 276.
Да — отиваш на 151.
90
Тясна пътека води нагоре към свода на пещерата. Вървиш бавно по нея, но не си много сигурен, че избра най-верният път.
От дясната ти страна нещо шуми. Вглеждаш се и веждаш, че това е подземна река.
Внезапно нивото на реката започва да се надига, тя се разлива по двата бряга. Водата приижда все повече и заплашва да те погълне.