Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
— „Тук може да има различни същества, приличащи на Рунтавите, (които ние) видяхме снощи — продължи мечока. — В гората има някой с лоша сила. Много от тях тичат на четири крака и имат отлично обоняние“.
Свещеникът изпитваше все по-малки трудности при общуването с мечока. Този път размяната ни мисли и взимане на решението да продължат пътя си стана за броени секунди.
През целия дълъг ден те вървяха по ручея, който постепенно се разширяваше, а дълбочината му стана половин метър. Хиеро не намери този поток на картата си. Враждебната сила, която се опита да ги открие, повече не се появи. Надвечер пътешествениците разположиха лагера си на един малък остров. Докато мечокът търсеше храна, а неразседланият Клотц дъвчеше листа и клонки, свещеникът похапна от пемикана. Слънцето още се намираше високо. Нарочно бе спрял по-рано, защото се нуждаеше от светлина. Човекът искаше да изучи странните предмети, които бе взел от убития магьосник.
Започна с металната пръчка. Направена бе от тежък синкав материал. Дължината й бе тридесет сантиметра, а дебелината — два и половина. На пръв поглед изглеждаше напълно гладка, но като се взря Хиеро откри на повърхността й четири леки подутини, които приличаха на бутони. Натисна една и внезапно пръчката започна да се разтяга. Тя се състоеше от няколко вмъкнати една в друга тръби. Превърна се в гъвкав и дълъг около метър и половина прът. Свещеникът натисна втори път копчето и прътът започна да се събира. Третото натискане спря движението. А второто копче доведе до появата на две перпендикулярни разклонения, на чиито краища се оформиха два полирани диска. Човекът заразглежда възникналата конструкция, но така и не разбра предназначението й. Вдигна пръта на височината на очите си. Дисковете се размърдаха на гъвкавите си закрепвания и случайно го докоснаха по слепите очи. Отначало се дръпна раздразнен, но после сам ги закрепи на главата си. Този апарат му беше по мярка. Внезапно се подчини на възникналата догадка и натисна предния бутон. Прътът се издигна с цялата си дължина нагоре и над главата на свещеника се залюля метална антена. Сърцето му заби силно, когато бавно натисна третото копче.
Ужасен глас с невероятна сила удари съзнанието му. „Къде сте? Защо не се обаждате? Група странни същества безпрепятствено се движи по нашата територия. Изглежда са разузнавачи на северните варвари — последва прекъсване и зашеметеният Хиеро почти осезателно възприе подозрението, което възникваше в чуждия разум. — Кой си ти? — дойде до него мисленият глас. — Вие ме чувате, че аз…“ — Раздаде се рязко щракане. Свещеникът успя да изключи странното устройство.
После се облегна изтощен на близкото дърво и едновременно се изплаши и разсърди на собствената си непредпазливост. Това бе устройство за свръзка и усилвател с голяма мощност. С негова помощ разстоянието на предаване на мисловния сигнал можеше да се увеличи десетки пъти. Досега не беше чувал за такива неща и се съмняваше, че учените на Абатствата знаеха за подобни. Той трябва да занесе уреда в изследователския център, дори нищо друго да не намери. Мисълта, че Нечестивият притежава такива устройства, не му даваше покой. „Абатът ще се вцепени, когато го види“ — помисли си той и отново разгледа пръта, като внимателно натисна копчето за свиване. Антената се събра без нито един звук и в ръката му се оказа пръчката като единно цяло. Внимателно я зави в едно парче плат и се накани да я прибере обратно, когато си спомни за четвъртото копче. Разполагаше се встрани от другите и по-близо до края на пръчката. Хиеро размишлява известно време, после затисна с два тежки камъка предмета. Счупи гъвкав върбов клон с дължина два метра и за всеки случай се скри зад дънера на дебело дърво. От тази позиция можеше да достигне с пръчката загадъчния бутон. Мисълта, че тайнствените производители на този прибор може да са го направили самоунищожаващ се, прекалено късно се появи в главата му, но сега смяташе да действува по-предпазливо. Огледа се — лорсът се намираше достатъчно далече. Тогава протегна ръката си и натисна с пръчката удебелението. Чу се рязко метално щракане, сякаш се освободи натегната пружина и последва мълчание. Хиеро изчака още малко и надзърна иззад дървото. Последният фокус на уреда бе прост и съвършено неочакван. Отново се бе издължил напълно, като го бе направил с едно рязко и стремително движение. Но сега на края се появи острие, приличащо на връх на копие, широко един сантиметър и дълго тридесет. Пръта се бе превърнал в отлична пика. А по накрайника му се виждаше някакво лепкаво вещество. „Едва ли е крем за бръснене“ — помисли си той. Натисна копчето, оръжието се прибра и като го зави в парчето плат, го прибра в чантата на седлото.