Вещици в чужбина
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещици в чужбина». Краткое содержание книги:
В края на краищата нима е трудно да направиш така, че слугинчето да не се омъжи за принца? Но на вещиците Баба Вихронрав, Леля Ог и Маграт Чеснова, отправили се към далечния град Генуа, не им е чак толкова леко. На своя страна имат само вуду-магията на госпожа Гогол, едноок котарак и второкачествена вълшебна пръчица, която не прави нищо друго освен тикви. А срещу тях е злокобната мощ на Кръстницата, която е направила на Съдбата съблазнително предложение. Срещу тях е и неумолимата сила на Приказката. Слугинчето трябва да се омъжи за принца. Иначе какъв смисъл има във всичко? Не можеш да се пребориш с Щастливия край.
Поне досега беше така…
— О, да. При огледалата влагаш цялата си собствена сила. Иначе няма откъде да се вземе.
— Блатната жена я взима от блатото — изтъкна Дукът.
— Ха! И ще си плати за това някой ден. Тя не разбира какво върши.
— А ти?
Жегна я гордост. Той действително негодуваше срещу нея! Бе се справила доста добре с творението си наистина.
— Аз разбирам историите. Това ми стига.
— Но не си ми дала момичето — измрънка Дукът. — Ти ми обеща момичето. И че тогава всичко ще свърши и ще мога да спя в истинско легло, и няма да ми трябва повече отражателна магия…
Но дори доброто творение понякога може да прекали.
— Дойде ти до гуша от магия ли? — сладко попита Лилит. — Значи би искал да спра? Това е най-лесното нещо на света. Намерих те в канавката. Искаш ли да те върна обратно там?
Лицето му се изкриви от паническа гримаса.
— Нямах предвид това! Просто исках… ами тогава всичко ще е истинско. Ти каза — само една целувка. Не виждам защо е толкова трудно да се уреди.
— Подходящата целувка в подходящото време — отвърна Лилит. — Трябва да е в определеното време, иначе няма да стане. — Тя се усмихна. Той трепереше — отчасти от овчедушие, отчасти по навик, но главно от ужас.
— Не се тревожи — успокои го тя. — Не може да не стане.
— А онези вещици, които ми показа?
— Те са просто… част от историята. Не бери грижа за тях. Историята ще ги погълне. А ти ще я получиш благодарение на историите. Не е ли прекрасно? А сега… ще тръгваме ли? Предполагам, че трябва да поуправляваш малко.
Той схвана интонацията. Беше заповедна. Стана, протегна ръка, за да поеме нейната, и заедно се запътиха към дворцовата зала за аудиенции.
Лилит се гордееше с Дука. Разбира се, при него имаше малко смущаващ нощен проблем, свързан с морфичното му поле, което отслабваше по време на сън, обаче това не бе особено затруднение засега. Имаше и проблем с огледалата, в които се отразяваше истинският му образ, но той бе лесно решен чрез забрана на всички огледала с изключение на нейното. Пък и очите му. Тя не можеше да направи нищо по отношение на очите му. Практически нямаше магия, която може да промени нечии очи. Единственото, което успя да измисли, бяха тъмните очила.
Въпреки всичко това той бе триумф. И бе толкова благодарен! За него тя беше добра.
Като начало го беше направила човек.
Малко след водопада, който бе вторият по височина на Диска и бе открит в Годината на Въртящия се Рак от видният изследовател Тип дьо Чучело14, Баба Вихронрав седеше пред малък огън с хавлия около раменете и от нея се вдигаше пара.
— И все пак погледни от добрата страна — говореше Леля Ог. — Поне държах метлата си и теб едновременно. А Маграт държеше нейната. Иначе всички щяхме да гледаме водопада отдолу.
— О, ясно. Добре стана — промърмори Баба със зъл блясък в очите.
— Малко приключение наистина — ухили се Леля окуражително. — Някой ден ще си спомняме със смях за това.
— О, ясно — процеди Баба.
Леля опипа драскотината на ръката си. Грибо с присъщия му котешки инстинкт за самосъхранение бе издрапал нагоре по господарката си и отскачайки от главата й, бе полетял към спасението. Понастоящем, свит на кълбо до огъня, сънуваше котешки сънища.
Над тях премина сянка. Беше Маграт, която от известно време обискираше речните плитчини.
— Мисля, че събрах почти всичко — каза тя, като се приземи. — Ето метлата на Баба. И… о, да… пръчката. — Събра кураж да се усмихне. — Бълваше на повърхността малки тиквички. Така я открих.
— Леле, какъв късмет — одобри Леля Ог. — Чу ли, Есме? Няма да ни липсва храна във всеки случай.
— Намерих и кошницата с джуджешкия хляб — допълни Маграт. — Но се опасявам, че може да се е развалил.
— Не може, повярвай ми — отвърна Леля Ог. — Тоя хляб не се разваля. Така, така… — продължи тя, сядайки отново. — Стана истински малък пикник, нали… С хубав искрящ огън и… и приятно местенце за бивак и… аз съм сигурна, че има сума ти бедни хора по места като Хоуондаленд, които биха дали всичко да бъдат на наше място в момента…
— Ако не престанеш да бъдеш толкова жизнерадостна, Гита Ог, такъв ще ти дрънна по ухото с опакото на ръката… — закани се Баба Вихронрав.
— Сигурна ли си, че не си се простудила? — запита Леля Ог.
— Съхна — отговори Баба Вихронрав. — Отвътре.
— Виж, наистина съжалявам — рече Маграт. — Казах, че съжалявам.
Не че беше съвсем сигурна за какво, добави наум. Лодката не беше нейна идея. Не тя беше сложила водопада там. Дори нямаше начин да го види, че приближава. Беше превърнала лодката в тиква, но без да иска. Можеше да се случи на всекиго.
14
Разбира се, мнозина джуджета, тролове, трапери, ловци, местни и други просто тотално загубили се го бяха откривали в продължение на хиляди години почти всекидневно. Но те не са изследователи и не се броят.